Филипа Грегъри: Бялата принцеса

Маги, сестра му, идва при мен вечерта, преди да влезем в Лондон:

— Принцесо Елизабет, може ли да говоря с вас?

Усмихвам ѝ се. Майката на горката малка Маги почина при раждане и Маги е майка и баща на брат си, и управителка на домакинството му, пое всичко това още когато кажи-речи не бе свалила бебешките дрешки. Бащата на Маги беше Джордж, херцог Кларънс, и бе екзекутиран в Тауър по заповед на баща ми и по настояване на майка ми. Маги никога не показва с нищо, че таи гняв заради това, макар че носи на врата си медальон с косата на майка си, а на китката си — малка гривна-талисман със сребърно буренце в памет на баща си. Винаги е опасно да бъдеш близо до трона; дори на дванайсет тя знае това. Династията Йорк изяжда собствените си малки като побесняла котка.

— Какво има, Маги?

Малкото ѝ чело е сбърчено:

— Тревожа се за Теди.

Чакам. Тя е предана сестра на малкото момче.

— Тревожа се за безопасността му.

— От какво се боиш?

— Той е единственото момче на Йорк, единственият наследник — казва доверително тя. — Разбира се, има други от рода Йорк, децата на нашата леля Елизабет, херцогинята на Съфолк; но Теди е единственият син на един от синовете на Йорк: вашият баща, крал Едуард, моят баща херцог Кларънс, и нашият чичо Ричард. Всички те вече са мъртви.

Долавям познатата нотка на болка, която отеква в мен при звука на името му, сякаш съм лютня, чиято струна е била изопната болезнено силно.

— Да — казвам. — Да, всички те вече са мъртви.

— Вече не са останали живи синове на тези трима сина на Йорк. Нашият Едуард е единственото останало момче.

Тя ми хвърля несигурен поглед. Никой не знае какво е станало с моите братя Едуард и Ричард, видени за последно да си играят на моравата пред Тауър и да махат с ръце от прозореца на Градинската кула 1 1 Сега кулата, в която са били затворени Едуард, принц Уелски, Ричард, херцог на Йорк и Едуард, херцог Уорик, е известна като Кървавата кула. — Б.р. . Никой не знае със сигурност; но всички ги смятат за мъртви. Това, което аз знам, пазя в строга тайна, а не знам много.

— Съжалявам — казва тя смутено. — Не исках да ви разстройвам…

— Всичко е наред — казвам, сякаш да говоря за изчезването на братята си не ми причинява нечовешка болка. — Да не се боиш, че Хенри Тюдор ще затвори брат ти в Тауър, както крал Ричард затвори моите двама? И че той също няма да излезе?

Тя усуква роклята си с ръка.

— Дори не знам дали би трябвало да го водя в Лондон — възкликва после. — Дали да не се опитам да намеря кораб и да го отведа при леля ни Маргарет във Фландрия? Но не знам как. Нямам пари да наема кораб. И не зная кого да питам. Мислите ли, че трябва да направим това? Да измъкнем Теди? Леля Маргарет ще го защитава и ще го пази от обич към династията Йорк. Дали да не постъпим така? Ще знаете ли как да го направите?

— Крал Хенри няма да му стори зло — казвам. — Не и точно сега, във всеки случай. Би могъл — по-късно, когато се утвърди като крал и мястото му на трона е сигурно, и хората не го наблюдават и не се питат как ще действа. Но през следващите няколко месеца той ще се стреми да си създаде приятелства навсякъде. Той спечели битката, сега трябва да спечели кралството. Не е достатъчно да убие предишния крал, трябва да бъде приветстван от народа и коронясан. Няма да рискува да оскърби династията Йорк и всеки, който ни обича. Та на горкия човек може дори да му се наложи да се ожени за мен, за да угоди на всички тях!

Тя се усмихва:

— От вас ще стане такава прекрасна кралица! Наистина прекрасна кралица! И тогава мога да бъда сигурна, че Едуард ще бъде в безопасност, защото можете да го направите свой повереник, нали? Ще го пазите, нали? Знаете, че той не представлява опасност за никого. И двамата ще бъдем верни на рода на Тюдорите. Ще бъдем верни на вас.

— Ако някога бъда коронясана за кралица, ще го пазя — обещавам ѝ, мислейки си колко много животи зависят от това дали ще успея да убедя Хенри да изпълни обещанието си за годеж. — Но междувременно мисля, че можете да дойдете в Лондон с нас и ще бъдем на сигурно място при майка ми. Тя ще знае какво да прави. Ще има готов план.

Маги се поколебава. Майка ѝ Изабел и моята майка се мразеха, а после тя беше отгледана от съпругата на Ричард, Ан, която мразеше майка ми като смъртен враг.

— Тя ще се грижи ли за нас? — пита тя много тихо. — Майка ви ще бъде ли мила към Теди? Винаги се говореше, че тя е враг на моето семейство.

— Тя няма причини за враждебност нито към теб, нито към Едуард — казвам успокояващо. — Вие сте нейни племенници. Всички сме от династията Йорк. Тя ще ви закриля, както закриля нас.