Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Той покрива лице с едната си ръка и сляпо ми протяга другата.

— Да, сторих го, наистина го сторих, да ми прости Господ. Но не знаех какво друго да направя. Кълна се, че нямаше какво друго да направя.

Ръката му намира моята и той я стиска здраво, сякаш мога да го извлека от скръбта.

— Прощаваш ли ми? Можеш ли да ми простиш, дори ако никой друг никога не го стори? Елизабет? Елизабет от Йорк — можеш ли да ми простиш?

Позволявам му да ме притегли до себе си. Той обръща глава към мен и чувствам, че бузите му са мокри от сълзи. Обвива ръце около мен и ме прегръща силно.

— Трябваше да го сторя — прошепва в косата ми. — Знаеш, че никога нямаше да бъдем в безопасност, докато той беше жив. Знаеш, че хората бяха готови да защитят неговата кауза, макар да беше в тъмницата. Обичаха го, сякаш беше принц. Той притежаваше онзи чар, онзи неустоим чар на рода Йорк. Трябваше да го убия. Трябваше.

Той се е вкопчил в мен така, сякаш мога да го спася от удавяне. Почти не мога да говоря заради болката, която чувствам, но казвам:

— Прощавам ти. Прощавам ти, Хенри.

Той издава дрезгаво ридание и притиска измъченото си лице към шията ми. Чувствам как трепери, вкопчен в мен. Над наведената му глава поглеждам към прозорците от цветно стъкло на стаята му, тъмни на фона на тъмното небе, и розата на Тюдорите, бяла с червена сърцевина, която майка му е наредила да инкрустират във всеки прозорец на стаята му. Тази вечер не ми се струва, че бялата и червената роза цъфтят заедно като една, тази вечер изглежда така, сякаш бялата роза на Йорк е прободена в чистото си бяло сърце и кърви в аленочервено.

Тази вечер знам, че наистина имам много за прощаване.

Тази книга е писана на много нива. Това е роман за една мистерия — следователно на малко разстояние от отбелязаните в историята факти; но в сърцевината си се основава на някои исторически факти, на които можете да вярвате, или да се убедите в тях, проучвайки ги сами. Вярвам, че смъртта на принцовете, вината за която традиционно се приписва на Ричард III, не е била негово дело, а предположението, че единият принц всъщност е оцелял, е изказвано от неколцина историци, чиито книги са изброени по-долу. Склонна съм да вярвам на версията, която разказвам тук. Въпреки това никой не знае нищо със сигурност, дори и сега.

Подкрепата, която вдовстващата кралица Елизабет оказва на бунта на Симнъл, ми подсказва, че тя се е борела срещу Хенри VII (и собствената си дъщеря), в полза на друг предпочитан кандидат. Не мога да си представя, че тя би рискувала мястото на дъщеря си на трона заради другиго, освен заради сина си. Тя умира, преди младият мъж, представящ се за Ричард, да слезе на суша в Англия, но изглежда, че нейната свекърва, херцогиня Сесили, е подкрепила претендента. Подкрепата на сър Уилям Станли (за претендента срещу доведения син на брат му) също е потвърдена с исторически документи. Станли отива на смърт, без да поиска прошка за това, че е взел страната на претендента; това ме навежда на мисълта, че претендентът е можел да спечели, и че претенциите му са били основателни.

Отношението към младия човек, който в крайна сметка остава така несигурно назован с името Пъркин Уорбек, също е много странно. Предполагам, че Хенри VII е замислил план да премахне „момчето“ от двора си, като подпалва пожар в кралската гардеробна, който се разгаря неконтролируемо и унищожава двореца Шийн, впоследствие организирайки бягството му, а после, най-накрая, го подмамва да влезе в предателски заговор с граф Уорик.

Повечето историци са склонни да се съгласят, че заговорът с Уорик е бил допуснат, ако не и подкрепен от Хенри VII, за да може той да отстрани двете заплахи за трона си, а смъртта им действително е изискана от испанските крал и кралица, преди да позволят женитбата на инфантата с принц Артур.

Възможно е никога да не узнаем самоличността на младия мъж, претендирал, че е принц Ричард и признал, че е „Пъркин Уорбек“. Това, в което можем да бъдем сигурни, е че версията на събитията, представена от Тюдорите, не е истината. Щателното проучване, проведено от Ан Роу, показва как е изградена лъжата.

Тази книга също не претендира, че разкрива истината: тя е художествено произведение, базирано върху много проучвания на тези невероятно интересни времена и предоставя, надявам се, възможност за вникване в неразказаните истории и непознатите образи с привързаност и уважение.