Филипа Грегъри - Проклятието на краля

— Става дума за Едмънд, братовчедът Едмънд.

Коленете ми омекват при споменаването на името му. Елизабет ме бутва върху едно столче, после отива до прозореца и го разтваря, така че хладният въздух влиза в стаята и главата ми се избистря. Едмънд е Плантагенет като нас. Той е син на леля ми, херцог на Съфолк, и се ползва с висшето благоволение на краля. Брат му беше изменник, повел бунтовници срещу краля в битката при Стоук, убит на бойното поле; но в пълен контраст с него Едмънд дьо ла Поул винаги е бил пламенно предан, най-довереният човек и приятел на краля от рода на Тюдорите. Той е украшение за двора, водач на участниците в турнирите, красив, храбър, блестящ херцог от рода на Плантагенетите, радостен знак за всички, че фамилиите Йорк и Тюдор живеят редом, в едно любящо кралско семейство. Той е член на най-близкото кралско обкръжение, един Плантагенет, който служи на Тюдор, обърнал се на другата страна, както се обръща яка, знаме, което се развява в другата посока, нова роза в червено и бяло, пътепоказател за всички нас.

— Арестуван? — прошепвам най-големия си страх.

— Избягал — казва тя кратко.

— Къде? — питам, ужасена. — О, Господи. Къде е отишъл?

— При императора на Свещената Римска империя Максимилиан, за да събере армия срещу краля — тя се дави, сякаш думите са заседнали в гърлото ѝ, но трябва да ме попита: — Маргарет, кажи ми — нали не си знаела нищо за това?

Поклащам глава, вземам ръката ѝ, срещам погледа ѝ.

— Закълни се в това — настоява тя. — Закълни се.

— Нищо. Нито дума. Кълна се. Не ми се е доверил.

И двете мълчим, докато си мислим за онези, на които той обикновено се доверява: зетят на кралицата, Уилям Кортни, моят братовчед Томас Грей, братовчед ни Уилям дьо ла Поул; моят втори братовчед Джордж Невил; нашият сродник Хенри Баучър. Ние сме една подробно описана в архивите, добре позната мрежа от братовчеди и сродници, здраво преплетени и обвързани чрез брачни и кръвни връзки. Плантагенетите се разпростират из цяла Англия, напорист, смел, сякаш неизчерпаем род от амбициозни момчета, воини и плодовити жени. А срещу нас — само четирима Тюдори: една стара жена, нейният неспокоен син, и техните наследници Артур и Хари.

— Какво ще стане? — питам. Изправям се на крака и прекосявам стаята, за да затворя прозореца. — Вече съм добре.

Тя протяга ръце към мен и ние се прегръщаме плътно за миг, сякаш все още сме млади жени, които чакат новините от Бозуърт, изпълнени с ужас.

— Той не може никога да се прибере у дома — казва тя нещастно. — Няма да видим братовчеда Едмънд никога повече. Никога. А шпионите на краля със сигурност ще го открият. Сега той наема стотици хора, които да дебнат; където и да е Едмънд, те ще го намерят…

— А после ще открият всеки, с когото той някога е говорил — предричам.

— Нали не и ти? — иска отново да се увери тя. Понижава гласа си до шепот. — Маргарет, наистина — нали не и ти?

— Не и аз. Нито дума. Знаеш, че съм глуха и няма за измяната.

— А после или тази година, или следващата, или по-следващата, ще го доведат у дома и ще го убият — казва тя с равен тон. — Нашия братовчед Едмънд. Ще трябва да го гледаме как върви към ешафода.

Издавам лек, печален стон. Хващаме се за ръце. Но в тишината, докато мислим за нашия братовчед и ешафода на Тауър Хил, и двете съзнаваме, че вече сме преживели и по-лоши неща от това.

Не оставам за кралската сватба, а заминавам за Лъдлоу преди младата двойка, за да се уверя, че замъкът е затоплен и удобен, готов за пристигането им. Докато кралят поздравява усмихнато всичките си сродници от рода Плантагенет с пресилена, сладникава привързаност, се радвам, че съм далече от двора, защото се боя, че с очарователните си маниери ме задържа в залата, докато шпионите му претърсват покоите ми. Кралят е най-опасен, когато е привидно щастлив, когато търси компанията на придворните си, обявява забавни игри, настоява да танцуваме, смее се и се разхожда из залата на пиршеството, докато отвън, в затъмнените галерии и тесни улици, шпионите му си вършат работата. Може и да нямам нищо за криене от Хенри Тюдор; но това не означава, че искам да бъда наблюдавана.

Така или иначе, кралят е наредил младата двойка да дойде в Лъдлоу след венчавката си, без никакво отлагане, и аз трябва да подготвя нещата за тях. Горкото момиче ще трябва да отпрати повечето си испански придружителки и да пътува през цялата страна в най-лошото зимно време до замък, намиращ се на близо двеста мили от Лондон и на цял живот разстояние от удобството и лукса на дома ѝ. Кралят иска Артур да покаже невестата си, да впечатли всички по пътя със следващото поколение от рода на Тюдорите. Измисля начини да утвърди мощта и блясъка на новата власт: не мисли за една млада жена, която тъгува за майка си, в чужда земя.