Филипа Грегъри - Другата кралица

— О, наистина ли? Така ли казва? Какъв добър съветник? — пита остро тя. — Кого препоръчвате вие и добрият ми братовчед да управлява Шотландия от името на Мери Стюарт?

Запъвам се. С тази кралица винаги е така — никога не знаете кога сте влезли в капан.

— Когото вие сметнете за най-добър, ваша светлост. Сър Франсис Нолис? Сър Никълъс Трокмортън? Хейстингс? Който и да е надежден благородник?

— Но аз бях осведомена, че шотландските лордове и регентът са по-добри владетели и съседи, отколкото беше тя — казва тя неспокойно. — Осведомена бях, че тя със сигурност ще се омъжи отново, и какво ще стане, ако избере французин или испанец и го направи крал на Шотландия? Какво, ако постави най-лошите ни врагове на самите ни граници? Бог е свидетел, че нейният избор на съпрузи е винаги катастрофален.

За човек, който е в двора от толкова отдавна като мен, не е трудно да долови във всяка нейна дума мнителността на Уилям Сесил. Той е напълнил главата на кралицата с такъв ужас от Франция и Испания, че от мига, в който се възкачи на престола, тя не е правила нищо друго, освен да се опасява от заговори и да се готви за война. Постъпвайки така, той ни създаде врагове там, където можехме да имаме съюзници. Филип Испански има мнозина верни приятели в Англия, а неговата страна е най-големият ни търговски партньор, докато Франция е най-близката ни съседка. Ако чуете съветите на Сесил, бихте си помислили, че едната е Содом, а другата — Гомор. Аз обаче съм придворен: засега не казвам нищо. Запазвам мълчание, докато разбера къде ще се спре за почивка пърхащият, неспокоен ум на тази жена.

— Какво ще стане, ако тя се сдобие със своя престол и се омъжи за неприятел? Дали някога по северните ни граници ще има мир, как мислите, Талбот? Бихте ли се доверили на жена като нея?

— Не трябва да се страхувате — казвам. — Никоя шотландска армия няма да мине покрай вашите лордове от Севера. Можете да имате доверие на старите си лордове, мъжете, които са там от цяла вечност. Пърси, Невил, Дейкър, Уестморланд, Нортъмбърланд, на всички нас, старите благородници. Ние се грижим вашата граница да е в безопасност, ваша светлост. Можете да ни се доверите. Ние сме постоянно въоръжени и се грижим войниците да са в постоянна готовност и добре обучени. Ние поддържаме сигурността в земите на Севера от стотици години. Шотландците никога не са ни побеждавали.

Тя се усмихва на моето уверение:

— Знам това. Вие и вашият род сте добри приятели на мен и моите близки. Но смятате ли, че мога да имам доверие на кралицата на шотландците, че тя ще управлява Шотландия така, че да имаме полза от това?

— Но нали, когато се върне, тя ще има достатъчно грижи около повторното утвърждаване на управлението си? Не е нужно да се страхуваме от враждебността й. Тя ще иска нашето приятелство. Без него тя не може да бъде върната на трона. Ако със своята армия й помогнете да се върне на трона, тя ще ви бъде вечно признателна. Можете да я обвържете със споразумение.

— Така мисля — кимва тя. — Наистина мисля така. И, във всеки случай, не можем да я държим тук в Англия: не съществува разумен довод да я държим тук. Не можем да държим в плен една моя невинна посестрима-кралица. Освен това е по-добре за нас, ако тя се върне в Единбург, отколкото да избяга в Париж, за да предизвика още беди.

— Тя е кралица — казвам простичко аз. — Това не може да бъде отречено. Родена и помазана като кралица. Сигурно волята Божия е тя да седне на трона си. И със сигурност е по-безопасно за нас, ако тя успее да накара шотландците да сключат мир, отколкото ако се бият един срещу друг. Набезите по границата на север станаха по-сериозни, откакто тя беше свалена от трона. Нападателите по границата не се страхуват от никого сега, когато Ботуел е отведен в тъмница. Всяко управление е по-добро от безвластието. По-добре кралицата да управлява, отколкото да няма никакво управление. И със сигурност французите или испанците ще я върнат на власт, ако не го сторим ние, нали? И ако те я поставят обратно на трона, пред прага ни ще има чужда армия, а тя ще бъде благодарна на тях, и за нас това ще е далеч по-лошо.

— Да — казва тя твърдо, сякаш е взела решение. — И аз смятам така.

— Навярно можете да влезете в потвърден с клетва съюз с нея — предлагам. — По-добре да си имате работа с една кралица, вие, двете кралици заедно, отколкото да сте принудени да спорите с узурпатор, с нова лъжлива власт в Шотландия. А нейният полубрат очевидно е виновен в убийство и в по-лоши неща.