Филипа Грегъри - Другата кралица

Моята кралица, Елизабет, е по-великодушна и по-справедлива, отколкото някой би могъл да си представи. Сега, когато срещу нейната братовчедка са възбудени и изказани толкова много подозрения, тя нареди клеветническите писма да бъдат запазени завинаги в тайна, и ще възстанови братовчедка си на власт в нейното кралство. Елизабет не желае да чуе и дума повече срещу братовчедка си, отказва да позволи върху името й да се хвърля кал. Тя е великодушна и справедлива в това отношение: никога нямаше да можем да постигнем справедлива присъда, без да изслушаме най-ужасния скандал, така че Елизабет потуши и скандала, и възможността за защита.

Но макар тя да е толкова справедлив и мъдър монарх, откривам, че съм леко разтревожен, задето съм повикан да се явя пред нея.

Тя не е на украсения си с бродерия от перли и диаманти трон от кафяво кадифе в Райската стая, макар че, както винаги, я чакат около дузина мъже, които се надяват да привлекат вниманието й, когато излезе, за да се поразнообрази преди вечеря. Онези, които за първи път идват в Хамптън Корт, разглеждат изящните музикални инструменти, разпръснати по масите из стаята, или играят на „дама“ върху абаносовите дъски. Онези, които са отдавна в двора, безделничат в прозоречните ниши, прикривайки отегчението си от забавянето. Виждам Сесил, бдителен както винаги. Сесил, облечен в черно като беден духовник, говори тихо с шурея си Никълъс Бейкън. Зад тях се навърта мъж, когото не познавам, но който сега е допускан на техните съвещания, мъж, който носи шапката си смъкната над очите, сякаш не иска да го разпознаят. А зад тях е друг нов човек, Франсис Уолсингам. Не знам кои са тези мъже, нито откъде идват, на кои влиятелни фамилии са съюзници. Честно казано, повечето от тях нямат семейство — не и както аз разбирам подобно нещо. Те са мъже без произход. Те идват от нищото, те нямат свое място никъде, всеки може да ги вербува.

Извръщам се, когато почетната дама на кралицата лейди Клинтън излиза през величествените двойни врати от вътрешното помещение на покоите на кралицата, и когато ме вижда, тя казва нещо на стража, който се дръпва настрани и ме пуска да вляза.

Има повече стражи от обикновено, на всеки вход и при всяка порта на замъка. Никога не съм виждал кралския дворец така солидно охраняван. Времената сега са ужасно тревожни и тежки, никога преди не сме имали такава нужда от защита. Но напоследък са мнозина мъжете — дори сред англичаните — които носят ножове и биха сразили собствената си кралица, ако можеха. Те са повече, отколкото някой може да си представи. Сега, когато другата кралица, онази, която наричат истинската наследница, наистина е в Англия, изборът между протестантската принцеса и съперницата католичка е поставен пред всеки, и на всеки протестант в страната днес се падат по двама тайни паписти, вероятно и повече. Как ще живеем, когато между нас съществува вътрешно разделение, е въпрос, който оставям на Сесил, чиято безкрайна враждебност към католиците допринесе толкова много за случването на това, и за превръщането на едно тежко положение в още по-тежко.

— Нейна светлост в добро настроение ли е днес? — питам полугласно нейно благородие. — Щастлива?

Тя ме разбира достатъчно добре, за да ми отправи бърза коса усмивка:

— Да — казва тя. Иска да каже, че прочутият буен нрав на Тюдорите не се е развихрил. Трябва да призная, че съм облекчен. В мига, когато тя изпрати да ме повикат, се изплаших, че ще бъда упрекнат, задето съм позволил разследването да не стигне до осъдително заключение. Но какво можех да сторя? Ужасното убийство на Дарнли, последвано от подозрителната й женитба за Ботуел, неговият вероятен убиец, която изглеждаше като такова злостно престъпление, може в крайна сметка изобщо да не е било по нейна вина. Тя може да е била по-скоро негова жертва, отколкото престъпница. Но освен ако затвореният в килията си Ботуел признае всичко, или ако тя не свидетелства за коварството му, никой не може да узнае какво се е случило между тях двамата. Нейният посланик отказва дори да обсъжда въпроса. Понякога чувствам, че съм твърде изплашен дори да размишлявам. Не съм човек, склонен към големи плътски грехове, към драматичност. Обичам Бес с кротка привързаност, у никого от нас няма нищо тъмно и гибелно. Не знам какво са били кралицата и Ботуел един за друг, и бих предпочел да не си представям.

Кралица Елизабет се е разположила в стола си до камината в личните си покои, под балдахина от скъп брокат, и аз се приближавам към нея, свалям с широк жест шапката си и се покланям ниско.