Филипа Грегъри - Другата кралица

И никога никой на този свят няма да ме нарече „жената на онзи глупак“.

Мери, кралицата на шотландците, е един от големите символични образи в английската история и проучванията за тази книга бяха истинско откровение за мен, каквото се надявам, че ще бъде тя и за читателя. Неотдавнашните трудове, посветени на кралицата, я представят в един много различен образ от този на романтичната и лекомислена жена от традиционната версия. Смятам, че тя е била смела и решителна жена, която е можела да бъде успешна кралица дори в непокорна страна като Шотландия. Основната разлика между нея и успялата й братовчедка Елизабет е в добрите съветници и добрия късмет, а не — както намеква традиционната история — в това, че едната жена управлява с ума си, а другата се ръководи от сърцето си.

Разбира се, една личност, която живее толкова дълго и при такива драматично контрастиращи обстоятелства, каквито преживява кралица Мери, ще бъде тълкувана по различни начини от различни автори, тъй както намеква тя в моята версия: „Трагична кралица, изживяла прекрасно детство във Франция, а след това — самотно вдовство в Шотландия. Някой съчинител на балади би ме описал омъжена за красивия слабак Дарнли, но копнееща за силен мъж, който да ме избави. Един трубадур би ме описал като обречена още от мига на раждането ми: красива принцеса, родена под злощастна звезда. Няма значение. Хората вечно си измислят истории за принцесите. Това ни се полага заедно с короната. Трябва да го носим с възможно най-голяма лекота. Ако едно момиче е едновременно и красавица, и принцеса, каквато съм била аз цял живот, тогава то ще има поддръжници, по-лоши от врагове. През по-голямата част от живота си съм била обожавана от глупаци и мразена от хора със здрав разум, и всички те си съчиняват истории за мен, в които съм или светица, или блудница.“

Представената от мен версия на историята на кралица Мери се съсредоточава върху годините на нейното пленничество, когато е под надзора на една от най-интересните жени от елизабетинската епоха: Бес от Хардуик. Интересното е, че и Бес е жена, която популярната история определя чрез съпрузите й. Новата биография от Мери С. Лоуъл представя Бес, поставяща основите на богатството си по-малко като жена, търсеща богати мъже, и повече като делова и предприемчива жена с усет за добрите вложения и управление. Последният й съпруг, Джордж Талбот, граф Шрусбъри, не се споменава често в книгите по история, но има убедителни доказателства, намекващи, че е бил влюбен в шотландската кралица Мери, с която живее като неин домакин и тъмничар в продължение на шестнайсет години и на чиято смърт наистина присъства с леещи се по бузите му сълзи.

Историята на тези трима души е трагедия в самото сърце на онази драматична епоха. Техните надежди и разочарование един от друг са представени на фона на големия бунт на Севера, който цели да освободи шотландската кралица Мери, да я върне на трона й в Шотландия, да й гарантира наследяването на английския престол и да предостави религиозна свобода на римокатолиците. Ако бяха възтържествували — както е изглеждало сигурно, че ще стане — елизабетинска Англия щеше да бъде различно място.

Бунтът на Север е представен като най-голямото предизвикателство към царуването на Елизабет, и въпреки това той почти не се споменава в книгите по история и губи значимостта си редом до изпълнените с вълнение описания на не толкова застрашителната армада. Всъщност, армията на Севера събира войска, достатъчно силна да превземе кралството, далеч по-голяма от тази на Хенри VII при Бозуърт, и тяхното поражение, както предавам тук, се дължи повече на недостатъчната им убеденост, отколкото на недостатъчна военна сила.

Поражението на северната армия се оказва последният удар в упадъка на Севера, към който Тюдорите винаги са хранели страх и омраза, и който днес все още носи белезите от това.

Задължена съм, както винаги, на прекрасните историци, чиито трудове са изброени в библиографията, и романът е солидно построен върху историческите документи. Но, също както винаги, когато фактите са спорни, вземам решение въз основа на доказателствата, така, както ги разбирам, а когато в историческите сведения има празнина, създавам, както би трябвало да направи един романист, художествена измислица, която обяснява известните факти.

За повече сведения за този и всичките ми останали романи, за дискусии с читатели, и за много други теми, моля, посетете моя уебсайт: www.PhilippaGregory.com.