Филипа Грегъри - Другата кралица

Разказват ми, че съпругът ми наблюдавал екзекуцията й със стичащи се като порой по лицето му сълзи, безмълвен от скръб. Вярвам го. Зная, че я обичаше със страст, която му костваше всичко. Той беше прекалено прозаичен мъж, за да бъде завладян така от любов — и все пак това се случи. Бях там и видях това да се случва. Вярвам, че никой мъж не би могъл да й устои. Тя беше кралица, напомняща приливите и отливите, като някаква сила на луната, неустоима. Той се влюби в нея и тя съсипа богатството му, гордостта и сърцето му.

А тя? Кой може да бъде сигурен в нея? Питайте всеки, който е обичал красива принцеса. Никога не знаеш какво може да си мисли тя. Природата на една принцеса е загадъчна, противоречива, точно като морето. Но моето искрено мнение е, че тя никога не е обичала абсолютно никого.

А аз? Аз се спасих от бурята, която беше Мери, кралица на шотландците, и зная, че съм като обитател на малка селска къща, който спуска и затваря плътно капаците на прозорците си, залоства вратата и гледа как веят вихрушките. Джордж и аз се разделихме, той — в своите къщи, а аз — в моите. Той беше пазач на кралицата, и се опитваше да я опази в безопасност, опитваше се да скрие любовта си към нея, опитваше се и да посреща разходите й; а аз изградих живот за себе си и за децата си и благодарях на Бог, че съм далече от тях двамата, и от последната голяма любовна история на Мери, кралица на шотландците.

Годините отминаха, но обичта ми към къщите и към земята си остава постоянна. Изгубих Чатсуърт в полза на моя съпруг графа, когато се скарахме и той се обърна срещу мен; но построих нова къща, прекрасна къща в Хардуик близо до дома от детството ми, с най-големите прозорци в Северна Англия, най-забележителните стъкла, които някой е виждал поставени в големи каменни рамки, които гледат във всички посоки. Децата дори измислиха детско стихче за това: „Хардуик Хол, о, няма толкова стени, колкото стъкло“ — пеят те. Аз построих тук една легенда.

Накарах да поставят на всяка стена на къщата инициалите ми, изработени от камък. Е. Ш. пише там, с букви от камък досами извисяващия се покрив, издълбано на фона на небето, така че от земята, когато вдигнете поглед, можете да видите инициалите ми, изписани в облаците. „Е. Ш.“ — гръмко оповестява графската коронка на цялата околност, докъдето поглед стига, защото моята къща е разположена на хълм, и най-горните части от покрива й крещят: „Е. Ш.“

„Елизабет Шрусбъри“ — гордо заявява моята къща пред цял Дербишър, пред Англия, пред света. Елизабет Шрусбъри построи тази къща със собственото си състояние, построи я със собствените си умения и решителност, построи тази къща от яките основи от дербишърски камък до инициалите, вдълбани в покрива. Елизабет Шрусбъри построи тази къща, за да огласи името си, титлата си, богатството си и господството си над земите наоколо. Невъзможно е да видите къщата ми и да не почувствате гордостта ми. Не може да видите къщата ми и да не разберете за богатството ми. Не можете да видите къщата ми и да не разберете, че съм жена, издигнала се сама, и съм щастлива от това.

Осигурих състояние на децата си, направих онова, което си бях поставила за цел да сторя за тях. Основах династии: децата ми притежават титлите на графове на Шрусбъри, Девъншир и Ленъкс. Синът ми Уилям е първи граф на Девъншир, дъщеря ми Мери ще бъде графиня Шрусбъри. А във вените на внучката ми Арбела тече кръвта на Стюартите, както планирах заедно с кралица Мери. Аз превърнах в реалност полушеговития план, който крояхме над ръкоделието си. Аз го осъществих. Въпреки всички пречки, пряко волята на кралица Елизабет, в разрез със закона, аз омъжих дъщеря си за Чарлс Стюарт и тяхното дете, моята внучка, е наследница на престола на Англия. Ако късметът я придружава — моят късмет, с което имам предвид твърдата си решителност — един ден тя ще бъде кралица. А коя жена в Англия, освен мен, би си мечтала за това?

Казвам си: не е зле — никак не е зле. Никак не е зле за дъщерята на една вдовица, която не притежаваше нищо. Никак не е зле за момиче от Хардуик, което бе родено в дългове и трябваше да спечели всичко, което притежава. Аз изградих себе си, една нова жена за този нов свят, нещо, което не е било никога преди: жена с независими средства и независим ум. Кой знае какво ще правят такива жени в бъдеще? Кой знае какво ще постигнат моите дъщери, какво може да направят внучките ми? Светът на Елизабет е пълен с авантюристи: както тези, които пътешестват до далечни земи, така и онези, които си стоят у дома. По свой собствен начин, аз съм една от тях. Аз съм нов вид същество, ново откритие: жена, която отговаря сама за себе си, която притежава собствено състояние, без да е под опеката на никой мъж, която сама си пробива път в света, подписва собствени документи, и сама събира наеми, и знае какво е да бъдеш жена с гордост. Жена, чиято добродетел не е скромността, жена, която дръзва да се хвали и изтъква. Жена, която е щастлива да брои притежанията си, и доволна, че се справя добре. Аз съм жена, издигнала се със собствени усилия, и се гордея с това.