Свобода Бъчварова: Земя за прицел: Гонитбата

— Брей, да се не види! — възкликна той. — Снахата била много сербез! Отсега командва моя мухльо!…

Пак се чу гласът на Яна.

— Искам сладолед!

— Но яж първо от тортата! — каза Анастасия.

— Искам сладолед!

„Много е невъзпитана, дали да се намеся?“ — помисли Борис. Донесоха й купа сладолед. Той я наблюдаваше. Изведнъж детето млъкна и съсредоточено започна да яде. И тогава той видя другата Яна, с гимназиалната униформа, по същия начин да яде сладолед на същата маса. Видението стана почти реално, когато малкото момиченце си помогна с пръстчето на другата ръка, за да не падне парчето от лъжичката. Наследственост, какво силно нещо е! — помисли си той и въздъхна.

На другия ден сутринта първият посетител в кабинета му беше мистер Маркъм, стар клиент, бивш директор на американския колеж в Самоков. По-късно създаде малко издателство с печатница в София за протестантска книжнина. Имаше същевременно и репутацията на добър журналист, чиито статии и обзори за България поместваха американските вестници. През бурните събития в България след войната зае хуманна позиция срещу престъпленията и безобразията, които се вършеха. По сведения на Туше Динев помагаше на хора, гонени от терора. Още с пристигането си в България вложи капиталите на американската протестантска мисия в Търговската банка — вероятно защото Скарлатов беше бивш възпитаник на американския Роберт колеж в Цариград. Не бяха големи, но важни за Борис, тъй като му осигуряваха пряка връзка с американските банки. Мистер Маркъм, делови като всеки американец, пристъпи направо към въпроса. Понеже са изчерпали авоарите си от Банката, попита дали може да му отпусне заема в левове. Касаеше се за доста голяма сума, която далеч надхвърляше нуждите на малката му печатница, а и разноските на мисията. След кратък размисъл отговори:

— По принцип съм съгласен.

— Трябва да Ви кажа, господин Скарлатов, че не знам кога ще получа доларите от Америка. Финансово сме затруднени.

Борис прецени, че в тия времена, когато в страната липсват каквито и да е чужди девизи 1 1 Девизи (фр.) — валута. , а най-много се търсеха доларите, тази сума му е добре дошла.

— Ще почакам, колкото е необходимо, мистер Маркъм.

— Благодаря Ви, господин Скарлатов. Винаги сте били много любезен. Не ме попитахте за гаранциите…

— При едно по същество благотворително предприятие, каквото е Вашето, какви гаранции мога да искам? Достатъчна ми е Вашата дума на джентълмен!… И все пак, сумата е доста голяма…

— В живота на всеки народ настъпват тежки моменти. Нещастия се стовариха върху България. Мисля, че е съвсем логично да помагаме на онеправданите с каквото можем, и не на последно място — материално!… Аз, така или иначе, съм свързан с Вашата страна и обичам народа й.

— Филантропията не е най-доброто средство за помощ.

— О, не, разбира се! Както знаете, аз изпращам статии до американския печат в защита на жертвите от терора. Властта не ме обича. Всекидневно получавам заплашителни писма. Как мислите, има ли реална опасност?

— Те няма да смеят да посегнат на американски журналист. Вие сте известно име, мистер Маркъм. Те се боят от Вас.

— Така ли? Един агент ме чака пред Вашата банка…

— Утешете се, че не сте единственият.

— Всъщност какво става, господин Скарлатов, в тази измъчена страна?

— Нещо ужасно, което тепърва предстои.

Борис с горчивина помисли за смазаното обществено мнение, за това, че чужденците трябва да сочат истината и да отстояват правата му. А после без всякаква логика, във внезапен порив и чувство на безсилие пред властта, той каза:

— Мистер Маркъм, ако Ви трябва по-голяма сума, аз ще Ви я дам! Ще я върнете, когато можете. Лихва няма да Ви взема! Все пак Вие, за разлика от нас, вършите нещо, каквото и да е то!

— Ако се наложи, ще се възползвам от любезното Ви предложение.

— Бих бил радостен да Ви помогна с каквото мога!

Маркъм помълча и после добави:

— Господин Скарлатов, аз в момента имам съвсем частен проблем.

— Кажете го, мистер Маркъм.

— Една англичанка пристигна от Индия. Била е дълги години преподавателка по английски някъде далеч в Хималаите, към границата на Непал. Напуснала е страната по лични съображения. Пристигна тук и потърси нашата помощ.

— Казахте, че е англичанка?

— Там е трудността. Тя е протестантка, с други думи — християнка като нас, но британска поданица и ние нямаме право да я назначим в колежа или където и да е в нашата американска мисия. А тя не иска да се връща в Англия.