Свобода Бъчварова - Земя за прицел - Гонитбата

— Е, ще хвърля вече чашата! — викна Борис.

В библиотеката тихо се промъкна Кюлев и застана прав и смутен.

— Играе се някаква невероятна пиеса, на която се мъча да отгатни съдържанието. Е, господин Кюлев, и Вие ли сте глухоням?

— Исках само да ти обясня… Вината е моя. Другите не закачай!

— Така ли? Още един самокритично настроен! В какво се състои вината Ви?

— Аз донесох гълъбите, аз ги купих.

— И ще ги носите дар на йерусалимския храм, жертва за очищение? Но понеже вече не съществува, искате да превърнете Банката в гълъбарник. Особено държа да ми осерат покрива! Така патината му ще стане автентична.

— Яна много искаше гълъби.

— Яна Ви е настойник? Вие, господин Кюлев, трябва особено много да слушате Яна! Тя със своя шестгодишен опит ще Ви напътства и води към светли бъднини! И ако не сте много палав и станете послушен, повече за Вашето възпитание не може и да се желае! Искате ли една мастика?

— Ако ти искаш?

— Седнете, господин Кюлев… Толкова е приятно да си във вдетинена среда. Това облагородява. И така, наздраве!

— Наздраве!

— Вие, освен от нумизматика и злато, и от гълъби ли разбирате?

— Не. Яна разбира.

— И каква задача Ви възложи?

— Аз купих една двойка преметачи и една двойка качулати.

— Простете, господин Кюлев, но с терминологията на гръбначните животни не съм много запознат… Как ще звучи на латински преметач?

— Не знам.

— Е, одобри ли Яна Вашата покупка?

— Единият от качулатите едва накуцва, но тя го забеляза, аз не!

— За един търговец от Вашата класа това е падение! И аз да съм на Янино място, бих се възмутил.

— Вече й мина.

— Друг път бъдете внимателен, не я нервирайте! Преди всичко я слушайте! Все още не всичко е загубено във Вас!

— Пусни ме, моля ти се, да ида в кухнята…

— И последно — какво правеше Спас на покрива?

— Ами отвори капандурата. Там ще гледаме гълъбите.

— Вие ли го накарахте?

— Не, Яна.

— Браво! Напредвате! Във Вас и в Спас има бъдеще. С такъв педагог като Яна ще се качите на Луната!

Кюлев се надигна. Преди да излезе, се обърна към Туше Динев.

— Ела за малко…

Двамата излязоха пред учудения му поглед. Динев се бави доста, но Борис не искаше повече да се заяжда и го попита:

— Добре ли чух, подал си си оставката от политическата полиция?

Той кимна с глава.

— Това е за мен изненада. Така лесно се отказа от една фикс-идея в твоя живот. Положи неимоверен труд. Полицейската школа в Париж. Кариера в България… И щом стигна високия пост, който ти откриваше нови хоризонти, изведнъж захвърли всичко. Защо?

— За мене не е неочаквано. Много отдавна мисля по този въпрос…

— Откога?

— От септемврийския метеж насам…

— Имаш трудности?

— Никакви!

— Тогава, не разбирам…

— Шефе! Като започнеш от краха при Добро поле през 1918 година, Владайското въстание, деветоюнския преврат, септемврийския метеж — това е перманентна гражданска война!…

— Но сега е спокойно.

— Не съм на Вашето мнение! В момента и двете страни усилено се готвят. Шест години гражданска война, навлизаме в седмата! И тя, според мен, е решаващата. Няма по-страшно нещо за един народ от гражданска война! Води до пълно и окончателно разпадане на нацията! Натрупват се страшни престъпления и един ден трябва да се плащат…

— Уплаши ли се?

— Не е точната дума… Беше каквото беше! Повече не искам! Поне нямам вече никакви илюзии! Полицията е само жалък помощник за военната клика. А властта е тяхна и ножа е в ръцете им.

— Толкова ли далеч са стигнали?

— Много по-далеч, отколкото можете да си представите! Списъците са готови. Жертвите са набелязани. Липсва поводът, който не е проблем.

— Мястото в Банката винаги те чака!

— Искам да започна самостоятелна работа. Ще отворя частно детективско бюро, ако, разбира се, сте съгласен.

— По принцип нямам нищо против, но при мен ще си по-спокоен, а може би и материално по-добре.

— Шефе, в сърцето на всеки македонец се крие мечтата сам да си е сайбия на дюкяна. Работата в полицията ми позволи да събера сведения от най-различен характер, за най-различни хора. Настъпва времето, когато трябва да продам стоката. А тя е толкова много, че ще стигне за години наред. Естествено, и за в бъдеще ще водя работата на банковото разузнаване.

— Щом си решил да имаш свой дюкян, ще ти бъдем клиенти, разбира се, с предимство, ако нямаш нищо против. Как практически ще осъществиш начинанието си?

— Господин Кюлев ще ми помогне.