Ърнест Хемингуей - Безкраен празник

Прислужникът пристигна с двете чаши лимонов сок с лед, уиски и бутилка минерална вода „Перне“ и съобщи, че аптеката била затворена, та не могъл да купи термометър. Някой му бил услужил с аспирин. Запитах го не може ли да му услужи и с термометър. Скот отвори очи и хвърли на прислужника поглед, пълен с ирландска ненавист.

— Обяснихте ли му колко е сериозно? — обърна се той към мен.

— Смятам, че той разбира.

— Моля ви, обяснете му.

Постарах се да обясня и прислужникът каза:

— Ще видя какво може да се направи.

— Дадохте ли му достатъчно бакшиш? Те работят само за бакшиша.

— Не знаех това — отвърнах аз. — Смятах, че и хотелът им плаща по нещо.

— Исках да кажа, че ако не им дадеш достатъчно бакшиш, няма да ти услужат. Повечето от тях са негодници до мозъка на костите си.

Спомних си за Евън Шипмън и за келнера от „Клозери де Лила“, когото принудиха да си обръсне мустаците, когато откриха американски бар в „Клозери“; как Евън работеше в градината му в Монруж дълго преди да срещна Скот, колко стари и добри приятели бяхме всички ние в „Лила“, какви промени настъпиха и какво означаваха те за всички нас. Искаше ми се да разкажа на Скот за всичко, което се бе случило в „Лила“, макар че сигурно му го бях вече разказвал, но знаех, че не го е грижа за келнерите й за техните патила, нито за тяхната доброта и привързаност. По това време Скот мразеше французите и тъй като обикновено имаше работа с келнери, които не разбираше, с шофьори на таксита, служещи в гаражи и наемодатели, представяха му се много случаи да ги обижда и нагрубява.

Повече от французите той мразеше италианците и не можеше да говори за тях спокойно дори когато беше трезвен. Мразеше и англичаните, но не винаги — понякога ги търпеше, а случваше му се дори да им се възхищава. Не знам как се отнасяше към германците и австрийците. Може би не се беше сблъсквал е тях, както и с швейцарците.

Вечерта в хотела бях предоволен, че той е толкова спокоен. Приготвих чу уиски с лимонов сок, дадох му две таблетки аспирин — той ги изгълта удивително спокойно и без да възразява, след това отпи от уискито. Лежеше с отворени очи, вперени в пространството. Зачетох черната хроника и се почувствувах добре, дори изненадващо добре.

— Коравосърдечен човек сте вие — започна Скот и щом го погледнах, разбрах, че съм сбъркал ако не в диагнозата, то поне в лекарството и че уискито работеше против нас.

— Какво искате да кажете, Скот?

— Седите си спокойно, четете този мръсен френски парцал и пет пари не давате, че аз умирам.

— Да повикам ли лекар?

— Не. Не искам да имам работа с някой мръсен провинциален френски лекар.

— Какво искате тогава?

— Искам да си премеря температурата. След това искам да ми изсушат дрехите, да вземем експреса за Париж и оттам направо да постъпя в американската болница в Ньой.

— Дрехите ни ще бъдат сухи едва утре сутрин, а експресни влакове тук не спират. Защо не се опитате да си починете и да хапнете нещо за вечеря в леглото?

— Искам да си премеря температурата.

Така продължи чак докато прислужникът донесе термометър.

— Само такъв ли успяхте да намерите? — запитах аз.

Когато прислужникът влезе, Скот затвори очи и в миг доби такъв вид, сякаш духът му отлиташе от нас с бързината на Камила 45 45 Камила — една от героините в „Енеида“ — щом проходила, взела тракийска прашка и започнала да гони дивите кози. Вергилий пише, че когато пораснала, тя бягала така бързо, че житата нямали време да сведат класовете си под нейните стъпки. . Не бях виждал друг човек, чието лице така бързо да остава без капка кръв и се зачудих къде ли отива тя.

— Това е единственият термометър в хотела — каза прислужникът и ми го подаде. Беше термометър за баня, поставен в дървена подложка и с металическа тежест, за да потъва във ваната. Бързо надигнах чашата с уиски и лимонов сок, отворих прозореца и за момент останах загледан в дъжда. Когато се обърнах, видях, че Скот ме наблюдава.

Тръснах термометъра с професионална вещина и казах:

— Имате късмет, че не е анален термометър.

— А този къде се слага?

— Под мишницата — обясних аз и го мушнах под ръката си.

— Недейте, няма да покаже верно — спря ме Скот.

Отново тръснах термометъра с рязко движение, разкопчах пижамата на Скот, поставих го под мишницата му, след това опипах хладното му чело и проверих пулса му. Той гледаше право пред себе си. Оставих го да подържи термометъра четири минути.