Кемал Тахир - Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията

- Напразно настояваш. Не съм си помислил нищо, зарадвах се! Зарадвах се и защото ако ще ми възложиш някаква работа, мога да помогна.

Шюкрян подпря брадичката си на палеца на ръката, с която държеше цигарата.

- В деня, в който се срещнахме в кантората на зет ми, Ка-дир ти каза, че е спал с мен, нали?

- Че е спал с теб ли? Колко непристойно!

- Каза ти, нали!

Сякаш не разбрал думите и: „Аз също се интересувам от първите мисли“, Мурат попита Шюкрян:

- Какво знаеш?

- При втората ни среща хванах един твой поглед.

- Какъв поглед? Много ревнив ли?

- Не... Внезапно ме намери за маловажна, подцени ме.

- А по-късно? Това подценяване продължи ли?

- Не! Защото разбра, че не съм спала с Кадир. Стана ти ясно, че Кадир те е излъгал и се успокои.

- И според теб откъде съм разбрал това?

- От това, че изпратих Кадир да купи боза... Трябваше през нощта някой да отиде от Таксим във Вефа, за да купи боза, и тази работа се падаше на теб. Впрочем ти с половин уста предложи да отидеш...

- Да...

- Помисли си: „Ако спеше с Кадир, щеше ли да се държи с него като с прислужник?“ Според теб мъже като Кадир, след като си легнат с някоя, никога ли не биха и слугували? - Тя направи пауза и продължи: - Не се напрягай излишно... Биха слугували, иначе както си стои така, на човек би ли му се припила боза? Не искам да кажа, че ако спяхме с него и беше започнал да се отегчава от мен, пак щеше толкова лесно да отиде! Може би щеше малко да се дърпа, да ме убеждава: „Хайде сега, остави тази боза“, щеше да се цупи, но щом излезе от вратата, с готовност щеше да отиде и да се върне обратно. Въобще нямаше да се вторачва в това, че съм се държала с него като с момче за всичко. Според мен на този свят има хора, които просто са се родили с робска душа. Не от тези, дето черкезите ги наричат „потомствени роби“... Говоря за тези, които се раждат с робски души. Те се разделят на две групи - едните живеят като роби и умират като роби, а другите са онези, които, възползвайки се от факта, че са роби, при първа възможност карат другите, които са се родили роби, да работят като роби за тях.

- Кадир от кои е?

- Кадир се подготвя да кара хората да му работят като роби, за негова собствена изгода. Ако не се намери кой да го спре, ще стане най-жестокият робовладелец. Баща му е бил запасен офицер, бивш капитан, а той казва майор... Дори и за толкова дребно нещо, пак ще излъже. Майка му е била дъщеря на прислужник в джамия, а той казва „генералска щерка“. Пътят, по който е тръгнал, няма да може да бъде извървян без лъжи. Ти каза: „Не беше дързък, изглеждаше сговорчив.“ Не е така. Иска всичко и то с настървение. Но този хъс не е хъс на мъж с достойнство... Това е настървение на роб. Ще вземе това, което му се иска, независимо дали го заслужава или не... Ако му стигнат силите, ще го вземе насила, а ако не му стигнат, ще се хвърли да плаче в краката ти, за да го получи. Този тип хора дори не се изчервяват, когато ги хванеш в лъжа. Ако ги притиснеш малко, ще чуеш от устата им истината. Не знаят какво е достойнство. Ще си помислиш, че изпитват удоволствие да бъдат унижавани.

- Защо заговори сега за това? Защо си толкова ядосана на Кадир?

- Защото ти е казал, че спи с мен.

- Не...

- Че той не го скри... Уж ме ревнува от теб... Измислил си го е, за да не ме ухажваш. И да си кажа: „О, Кадир ме обича толкова много“, да се зарадвам и да реша, че мъжът от ревност има право да постъпва колкото си иска непочтено. Не се смей така глупаво! Толкова налудничава ли изглеждам?

- Не се засмях за това! Представих си го. Кой знае как се е гърчил, когато си му казала в лицето, че лъже. Обезумя ли? Лицето му пламва и започва непрекъснато да прекарва ръка през косата си.

- Друго?

- Това е...

- В погледа му нямаше ли някакво лукавство?

- Не забелязах!

- Значи не си забелязал. - Шюкрян взе чашата и продължи, като че говори за нещо съвсем незначително. - Наскоро сте ходили някъде заедно.

- Къде?

- Отново присви очи. Били сте на посещение при Ибо Плешивия в Тепебашъ.

- Да, ходихме. Минахме през тях. Трябваше да се вземе наемът и се отбихме.

- Ето как Кадир ми разказа този случай. От шест месеца човекът не беше плащал наема си. Всички знаят какъв е Ибо Плешивия. Когато Кадир ми даде наема за два месеца, аз се учудих. А като каза, че след една седмица ще донесе останалите пари, се усъмних. Ибо Плешивия си плаща дълговете! Това е признак за бедствие. Поинтересувах се: „Сам ли отиде?“ Отговори: „Да!“ Попитах го: „Доброволно ли ти даде парите?“ „Ами да!“, изпъчи се той. Пред него нахалството не вървяло. Извиках портиера. При първото посещение Ибо Плешивия без малко щял да набие твоя приятел. Дори не го пуснал вътре. Ко-гато разбрал, че идва за пари, започнал да му се кара. Накрая сигурно е посегнал към пистолета си...