Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

— Да, Ницше!… Той изрази някои наши идеи, но съвсем не беше от нашите, тъй като не проумя силата на златото. Идея без злато е като кораб без океан! Един друг, евреинът Маркс, проумя силата на златото и обясни света чрез парите. Но също невярно, защото не разбра неизменната, неподатливата на промени същност на човека. Не разбра древната истина, че това създание в зло е заченато и е осъдено да не разбира резултатите от своята дейност. Той мислеше, че като открие законите на парите, ще открие законите на човешката история. Той не прозря, че съдбата на човечеството е предопределена още преди създаването му и тая съдба никой не я знае. Знаят я може би малцина, знаем я ние!…

Изведнъж без никаква връзка Борис си спомни скулптурата на дявола в един от ъглите на тясната тераса, обкръжаваща Нотр-дам в Париж. На времето му бе направила силно впечатление. Дяволът бе замислен и подпрял с двата си юмрука лицето, гледаше надолу великия град… тогава се запита какво мисли тази скулптура, а сетне реши, че нищо не мисли и само наблюдава суетата на тоя свят, уморен от всичко. Дяволът се взираше в града, където всичко бе пропито от съблазънта на хазарта, парите, на внезапното забогатяване и разврата. Сякаш човечеството, въпреки хилядите години, не се бе променило и чакаше, както в първия ден, чудото, и вярваше в него много повече, отколкото в прогреса и великите открития…

Мъжът взе от масичката зад него голяма златна табла. Върху таблата имаше покривка от тъмно кадифе, а върху кадифето блестеше едър, златен пръстен.

— Приближете се, млади човече… — каза той. Борис се подчини. Сега можеше да разгледа добре пръстена. В средата му чрез малки диаманти се очертаваше пирамида, а отстрани бяха изгравирани цифри и древни семитски букви, чийто смисъл не можеше да схване.

— Това е тайна… — каза мъжът. — Това е името на принца на тоя свят. Числото му е 666! Който го открие, ще бъде безсмъртен и ще владее земята!… Вземете го! Където и да го покажете, вратите ще бъдат отворени за вас. От тоя ден вие ще имате помощта и подкрепата на хората като мен. Сега вие сте един от НАШИТЕ!

— А пирамидата какво изразява?

— Тя изразява, че вселената в неспирните си кръговрати се връща отново към своята стабилност — до новия кръговрат. А символ на стабилност е пирамидата.

Борис вдигна пръстена и го погледна съвсем отблизо, а после го прибра в джоба си. Неволно хвърли поглед към ръката на барона и забеляза, че носи същия пръстен.

— А ако решите един ден да работите при мен, тогава ще можете да проникнете в неизречените тайни — каза мъжът.

Борис се поклони и бавно излезе. Пред вратата го чакаше мълчаливият лакей, който го придружи до желязната двукрила порта на двора.

Най-сетне Борис се намери навън и се спря на тротоара. Той избърса потта от челото си. Черният принц му направи неотразимо впечатление със своите мисли и поведение. Сега той ги свърза с ритуалите и аксесоара на масонските ложи, за чието могъщество често пишеха швейцарските вестници. Борис напипа в джоба си пръстена и го измъкна. Той блясна в ръката му под бледата светлина на уличния фенер. И все пак здравият разум в него лека-полека надделя. Той изправи глава, усмихна се и тръгна по тихата улица.

А там, в странната къща като рицарски замък, мъжът в черно бе открехнал пердето и го наблюдаваше през прозореца. Когато Борис отмина, пердето бавно се спусна…

Следващите дни минаха като неприятен кошмар. Сделката с оръжието се уреждаше с невероятна бързина. На два пъти трябваше да ходи при Щерн и да подписва разни разписки. Неприятно му беше, че полковник Стоев присъстваше на всичко това. В крайна сметка той не бе пренебрегнат и сега с нетърпение чакаше Скарлатов да свърши своята формална работа и да се заеме той със своята част. Промяната в него бе забележителна. Носеше нови дрехи, златен часовник с верижка и три пръстена с едри камъни на ръката. Един ден мина край Скарлатов на булеварда във фиакър. Този мъж добре се забавляваше. Дали бе получил своя дял или предварително харчеше парите, които се надяваше да вземе?… Както разбра Скарлатов от документите, поръчката далеч надхвърляше наличната сума в Мезон Щерн. Не се съмняваше, че барон Захариас е този, който я е осъществил. Когато подписа и последния документ, двамата със Стоев излязоха от Банката. Нито грош вече не остана от капитала на Организацията. Стоев го попита:

— Простете, господин Скарлатов, бих ли могъл да Ви задам един нескромен въпрос?