Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

— Моля?

— На колко възлиза Вашият процент?

В първия момент Борис не можа да разбере добре въпроса. Трябваше му малко време. Когато разбра, целият се изчерви от гняв, но се сдържа. Любопитството в него бе много силно. Наслуки, след кратко разсъждение, каза:

— Десет.

— Не е лошо. Но аз Ви питам за процента от барон Захариас…

— А защо не ме питате на колко възлизат капиталите ми?

— Знам, че е тайна, но аз се интересувах с друга цел… Ако действахме заедно, щяхме да измъкнем повече! Не съм самомнителен, но имам по-голям опит от Вас.

— Щом имате толкова опит, кажете какъв е процентът на барон Захариас.

— Никакъв. Погледнато формално, той е на загуба. Но за него това е една отлична сделка. Представете си, господин Скарлатов, той вече афишира в австрийската преса продажбата на оръжието. Искате ли да Ви дам вестника?… И реакцията от турска страна не закъсня! В момента се водят преговори с Турция за доставки на пушки система „Маузер“, с които ще се превъоръжи аскерът. И в центъра на тази сделка е Баронът. Сега разбрахте ли, че печалбата му не може да се изчисли с проценти. Да, господин Скарлатов, той е от принцовете на този свят!… Къде ние двамата ще се сравняваме с него!

— Ние двамата с Вас нямаме нищо общо помежду си! — каза сухо Скарлатов.

— А аз оставам с отлични впечатления от Вас. Приемете моите дълбоки почитания!…

Без да отговори, Скарлатов се извърна и тръгна по булеварда. Чак сега почувства колко се е омърсил. В цялата тая история бе изявил себе си като безхарактерен и безпринципен човек!… А имаше ли друг изход? Да, отговори другият Скарлатов, изходът на честните хора, на идеалистите, които никога не правят компромис с убежденията и съвестта си!… Досега той не подозираше подобна проява в себе си, но тя бе факт и той не си правеше илюзии, че е нещо временно. Вероятно е нещо вродено, си помисли Борис. Той се боеше, че отново в труден момент тази безпринципност ще се покаже. Просто нося бремето на наследствеността, си каза той. В ония времена на Ибсен много неща се обясняваха с наследствеността, както малко по-късно щеше да дойде модата на Фройд. Но Борис беше млад и не знаеше, че компромисът със съвестта не се случва само при него или където и да било по света. А е във всекидневния живот, във всекидневните решения, които човек взима. Защото компромисът е отражение в човешкото съзнание на реално съществуващата случайност в битието. Той е заложен в невъзможността да предвидиш всички обстоятелства. Но Борис дълбоко вярваше в човешкия разум, в неговите неизмерими простори и затова тая слабост го унижаваше, противоречеше на всичко, каквото той бе изградил в себе си, и на всичко, каквото искаше да бъде!… И той реши никому да не разказва преживяното. Утешаваше се, че с времето всичко ще улегне, и този болезнен, срамен спомен щеше да изчезне. По-нататък ще може с други очи да го погледне, тогава, когато целта ще е вече оправдала средствата. Защото все пак той се бе намесил в играта, за да помогне на революцията, на свободата на един народ!… Но дали тази цел наистина оправдаваше средствата, с които се постигаше?… Трябваше ли в едно идеално дело да се намесват хора с нечисти ръце като Стоев, като Захариас, като Щерн, а не на последно място и като него самия?… И така, младият Борис се сблъска за пръв път с противоречието, че целта оправдава средствата, и щеше да се сблъсква през целия си съзнателен живот, да приема или отхвърля тази толкова човешка и затова толкова мъчителна дилема, еднакво убеден и неубеден в различните периоди от съществованието си до смъртта. Но сега, докато крачеше по булеварда и разсъждаваше, без да забелязва нищо наоколо, реши никога, за нищо на тоя свят да не оставя компромисът да ръководи волята му!

Ето защо следващите дни Борис напълно се изолира. Не отиваше в „Ландолт“. Не се срещаше с Матов. С Брезов се виждаха в Университета. Той с нищо не му даде да разбере, че знае за участието му в сделката, и да го упрекне. Беше отслабнал, блед, явно парите съвсем не му стигаха, и Брезов — този весел, силен атлет, започна да прилича на монах. Двамата решиха да вземат колкото се може изпити през тази сесия, а в лятната да приключат със следването и само в краен случай да продължат до есента. Това беше смел и амбициозен план. Двамата не се съмняваха в силите и възможностите си. Тази устременост и простота на поставената цел действаше ободрително на Скарлатов. Той се зае упорито да чете. Осъмваше над учебниците си. Съвсем внезапно, на няколко пъти, изпъкна в съзнанието му лицето на Симон — възторжено на бала, насмешливо от последната им среща. Но той не се опитваше да го задържи, защото смяташе, че нищо не трябва да го отклонява от целта. Дори веднъж я зърна в гръб по коридора на факултета и в първия си порив искаше да я настигне, но се въздържа. Цялото си време той прекарваше в Университета, Библиотеката и у дома. Външно съвсем се занемари. Ядеше каквото му падне. А зимата беше студена. Вечер навличаше всички топли дрехи, намяташе се с одеялото и четеше в мансардата до съмване. Избягваше българите в Университета. Все му се струваше, че знаят за падението му. Най-много му липсваше Матов, но срамът му бе по-голям и Борис направи всичко възможно да не се срещне с него. В дълбочината на душата си го считаше за Съблазнителя, за този, който го подведе, въпреки че чувствата му на обич към него не се измениха, а напротив, тази наложена раздяла сякаш ги засили.