Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

— А за какво Ви интернираха в миналото? Не помня кога, мисля, че писаха в пресата…

— В 1917 година. Преди повече от трийсет години казах в една моя беседа, че ще има война и че Германия ще загуби. Не се задоволих с това и по-късно категорично предупредих правителството с едно послание от братството да сключи мир колкото се може по-скоро и в отговор ме арестуваха и интернираха. Минаха години и от 1930 година насам не престанах да предупреждавам, че иде нова, още по-страшна световна катастрофа, че германците отново ще загубят, България да внимава. Като обявихме „символичната война“, предупредих, че ще бъдем бомбардирани и кои градове ще пострадат. Викаха ме многократно в Обществената безопасност, заплашваха ме, но не посегнаха на бой. След първата бомбардировка отново ме привикаха. Казах им: ако искам, мога и да не дойда, но аз почитам законите и затова идвам. По този път, по който вървите, нищо няма да остане от София! Вие престъпвате Божиите закони и ще видите, че аз не говоря от себе си. И ако говоря вярно, вие ще понесете последствията. За българите иде нещо страшно. Пратиха ме по дяволите и ми казаха да си избера която ще чукара, но повече в София да не се мяркам.

— А после те панически я напуснаха! Мерзавци!

— Правят поразия след поразия и все казват: то е за Отечеството! Но каква полза са принесли войните на човечеството? Абсолютно никаква! И бъдещите също! Знаете ли, господин Скарлатов, когато попитали Конфуций как би управлявал държавата, мъдрецът отговорил: първо ще започна с възвръщането смисъла на думите! Оттук трябва да се почне и у нас! Управляващите извършиха много престъпления и в другите земи, и в самата България, все с лъжата напред! Нямат никаква мъдрост тези хора. Сега българските управници така са загазили, че само божественото може да ги избави. И ако не го разберат, камшикът на Съдбата ще ги налага по гърбовете, докато не узреят главите им.

Старецът се развълнува и за пръв път напусна своя равномерен и проникновен тон.

— Бъдете спокоен! — възрази Скарлатов. — Сега болшевиките ще им дооберат ума и ще ни платят за всичко!

Старецът помълча, докато се успокои, а после каза:

— Болшевиците, господин Скарлатов, са незаконните деца на аристократите и царете. Болшевиците ще направят корекция в живота на богатите хора. Бог ги изпраща като бирници да вземат от чорбаджиите това, за което от няколко хиляди години нищо не са плащали. Богатите хора не изпълниха своите задължения към Бога.

— Но болшевиките също проляха и сигурно ще пролеят още много кръв.

— Да, за съжаление. Но аз ги деля на два вида. Едните наричам бели, светли болшевици. Те не си служат с насилия и ограничения. Аз съм с тях и ги поддържам. Другите наричам тъмни болшевици. Те си служат само с насилие. Това са старозаветни герои с нов надпис. Държави, в които има затвори и лагери, в които се убива, са старозаветни. В Царството Божие няма бесилки и стрелби. Който е готов да убие своя ближен и мисли, че с това внася свобода, е на крив път. Човек няма право да убива! За съжаление много народи, в това число и нашият, са още в плен на идолопрклонството.

— В какъв смисъл?

— Когато хората изпълняват волята на един човек, те вършат престъпление. А когато един човек изпълнява волята на много хора, той върши добро. Злото има всякога предвид една личност, а Доброто има предвид всички! Тази е разликата, господин Скарлатов. Истинският комунизъм ще дойде не чрез насилие, а по общ избор, чрез закона на Любовта.

— Как бих желал да излезете прав, господин Константинов!…

— Има съмнение от желание за вяра, господин Скарлатов…

— А никак ли не се боите от това, което иде?

— Не, господин Скарлатов. Вярващият не се бои от злото, нито от смъртта. А и знам, че в края на годината ще ме приберат Отвъд.

Той се усмихна.

— И ще Ви помагам отгоре. А като Ви дойде времето, непременно ще се видим Там. Аз ще дойда да Ви посрещна.

Борис също се усмихна.

— Скоро ли ще бъде това, господин Константинов?

— О, не. Години след мен ще останете. Но, повярвайте, господин Скарлатов, това, което сега преживяваме, още не е живот, а само азбука на живота. Защото има други измерения, в които той се намира в различни състояния.

— Какво е животът, не зная, но знам, че моят си отиде — каза Борис не без горчивина.

Старецът искрено се натъжи.

— Вие се заблуждавате, господин Скарлатов. Жалко, ако чак след смъртта се убедите, че преминавате в друг свят. Не се плашете от нея. Никой не може да те убие и там е върховната заблуда на земния живот. Страшното е, когато съзнанието на човека след смъртта не е пробудено.