Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

Скарлатов млъкна.

— И после? — попита тихо старецът.

— Аз се преодолях, господин Константинов. Заключих дълбоко, в най-скритото място на душата си, угризението и никому повече не позволих, нито на себе си, да надникне през ключалката. Върнах и къщата на семейството му.

— Познавам много по-тежки случаи от Вашия, господин Скарлатов… Искате ли да чуете?

— Целият съм слух…

— Единият от тях беше особено поучителен… За да оправдае съвестта си пред невинната, беззащитна и покойна жертва, сложила сама край на живота си, той напада с юмруци едно много високопоставено лице, с цел да получи наказание от по-силния от себе си. Понеже бил и вярващ, отишъл и в една църква, обругал иконите и безчинствал, за да му прати възмездие най-силният от всички — всемогъщият Бог. Но високопоставеното лице се оказало благородно и му простило, църквата също, защото го счела за луд.

— И правилно са постъпили.

— Въпросът не е в това, господин Скарлатов.

— А в какво?

— Вярно е, че покаянието е единствено, което възправя душата след извършено зло. Но ако не уповаваш на Бога, а само на великодушието на жертвата или на себе си, не е ли всъщност гордост, тая майка на греха?!… Ами ако в самоотбрана нападнатият беше убил своя разкайващ се нападател? Не е ли това предизвикателство, равно на престъпление, защото го въвлича в убийство? На Бога нищо не може да стори, понеже е непостижим, но самата готовност да го опълчи срещу себе си не е ли пак върховна гордост? Още повече че го върши с риск на живота си, който Бог му е дал, не за да го погубва сам. Ами жертвата, която е отишла на другия свят, би ли приела такова изкупление на вината му чрез принуда? Изкупление, в което няма Бог? Според мене — не. Тъй като той и жертвата прави в случая съучастник в смъртта си. Единственото абсолютно опрощение е само това, което иде от Небето. И молитвата на този измъчен от угризения човек може да бъде само една: „Помогни, Боже, на търпението ми да изчакам мига на твоята милост!“… Защото няма по-голямо блаженство от усещането, че Бог те закриля, от чувството на единение с него в твоята безкрайна вяра…

Двамата отново замълчаха. Чак сега Борис забеляза, че нощта внезапно бе настъпила, както винаги в планината. Погледна към гъстото звездно небе и звездите му се сториха необикновено едри и бляскави. Щурците изпълниха невидимото пространство с неуморната си песен и внасяха радост в душата му. Въздухът бе напоен с мириса на планинските треви, а от близките гори идеше дъх на балсам.

— Мащерката е свещена билка — каза старецът, — и много лековита…

После стана, отиде до огнището, взе другия котел и се върна при Скарлатов, измъкна предишния и Борис безропотно отново си натопи краката в прясната топла вода, също пълна с билки. Старецът се отдалечи с котела и го изплиска на тревата зад хижата. После влезе вътре. Чу се леене на вода. След малко той се появи и отново постави котела върху все още неугасналата жарава с редки, синкави пламъчета. Върна се и седна на скамейката. Скарлатов попита:

— Господин Константинов, ако моят въпрос не Ви е неприятен… защо се върнахте в България да проповядвате? С Вашите две образования, необикновени способности, с личното Ви познаване на широкия свят… Може би другаде повече биха Ви разбрали, бихте имали повече привърженици?…

— А Вие защо се върнахте, господин Скарлатов, от Женева?

Борис се засмя.

— Гол в моята врата. Приемам. И все пак съм любопитен…

— Що се касае до привържениците… по-добре двама в Дух, отколкото много без Него, нали? Христос казва — който не е против нас е с нас… Но защо така мислите, господин Скарлатов?

— Защото българинът не е склонен към метафизика. За него това е да сееш на скала.

— Именно.

— Тоест?

— Ако искаш да изпробваш волята си за добро, трябва да живееш сред българи. Тук любовните пориви са като светулки в късна есен. Особено напоследък няма дом, небелязан от травмите на безлюбието. Това е духовна гибел. Тук силите, които действат, са повече разрушителни, отколкото творчески. Посетете горите и ще видите — кой как мине и удря с брадвата, дърветата са изсечени. Вижте чешмите по друмовете. Ако се е откъртил един камък, няма да го вдигне и го намести, ами ще откърти и другите. Този народ е като една стихия, която руши. И това е много тревожно.

— Наблюдението Ви е вярно, но какво искате от него, като цялата му история е само войни и робство. Как искате да прокопса, като след всяка война са нужни поне трийсет години за поправяне на загубите!…