Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

— …Йоан запита Христа: Господи, кой ще те предаде? Христос отговори — който най-малко ме обича.

Ония хора, които имат най-малко любов, най-малко истина, наричам предатели на човечеството. Ония, които са готови да се жертват за другите, на които никой не може да отнеме любовта в сърцето, наричам герои на света. Любов към всички, към всичко, към Цялото, навсякъде, завинаги! Човек трябва да смята себе си раздавач! Кой как ви обича, това не е ваша работа. Как вие обичате, това е ваша работа! Човек трябва да обича, за да се прояви. Квасът, началото на всичко в света е Любовта. Тя е първичната среда, в която всички живеем. Тя прониква и обхваща всичко. Бог ни познава по закона на Любовта. Тя произлиза от единството, което съществува в света. И зверовете познават Любовта — като я срещнат, отстъпват. Тя е великата цел на Битието. Тя е вратата, през която човек влиза в живота. При Любовта всеки служи на доброто без всякакъв закон. Нашето заблуждение е, че ние търсим Любовта някъде, а няма място, където тя не е. Защото е родила всички организми, всички същества. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта. Тя е великата реалност на Разумния център във Всемира. Ние дишаме Любов. Следователно светът е създаден за нас и можем да го заслужим само ако живеем по принципите на Любовта. Тя се проявява в живота извън времето и пространството. Души, които се обичат, не се разделят. Нито на Небето, нито на Земята. Любовта е вътрешен копнеж на душата, човек я търси навсякъде и когато я намери, е като разцъфнал цвят, към който се стремят пчелите. Има уханието на карамфила — отдалеч се чувства. Тя е единствената сила в света, разбрана от всички — човека, птичката, дървото, цветето… Ние живеем, понеже има някои, които ни обичат. Вие сте дошли в света, за да разберете кой ви обича. При Любовта и който люби, и когото любят — печелят. Тя всякога дава на човека повече, отколкото е загубил. Всички богати хора нали имат пари? Защо не живеят добре? Значи друго нещо липсва, а не пари! Докато хората не познаят Любовта, ще има грях и престъпление…

Така е, мислено му отвърна Скарлатов. Но как да стане това?… Пред този въпрос се е препъвало човечеството от раждането си до днес… Той следеше думите на стареца с огромно внимание и не усещаше ни глад, ни жажда, ни твърдата земя под себе си, а болката в крака му сякаш изчезна.

— …Който иска да развие Любовта, трябва да заеме последно място. Туриш ли мисълта да живееш за себе си, турил си началото на своята смърт. Всяка дисхармония в тебе показва, че не си на мястото си. Вие сте извън Любовта, затова страдате. Вместо нея хората са турили парите, мъчението, насилието. Страхливите, глупавите, жестоките хора са хора без Любов. Дето е безлюбието, там се проявява своеволието, а не волята. Но сила, проявена без Любов, е осъдена на крушение. Там, дето има страх, няма Любов. Народите имат много закони, подобриха ли живота с тях? Само в известно отношение. Но божественото в човека още е недоразвито. Народите се обезвериха, станаха крайни материалисти, животът се механизира и пак не са щастливи. Покажете ми един човек, който откак свят светува, да е запазил онова, което е придобил, да го е отнесъл със себе си. Само онова, което е било извършено с Любов, то ще остане. Който разбира Любовта, счита всичко в света за свое, а всичко свое за притежание на Бога. Единственото достъпно нещо, което може да сближи всички хора — от най-малките до най-големите — това е Любовта. Единственото разрешение е да я поставят като основа на живота и чрез нея да създадат ново съзнание. Англичаните употребяват израза „eternal generation“ — вечно обновяване. Всеки ден Любовта внася нещо ново в човешката душа. Противоречията в света се дължат на безлюбието. Сега излизаме от света на Закона и Парите и влизаме в ерата на Любовта, която преодолява всички препятствия.

Старецът млъкна. Но Скарлатов не мръдна и чакаше да продължи. Той бе натрупал немалко грехове, не му липсваха и пороци. Но циник не беше. Ето защо думите, които чу, го развълнуваха. Попита се кога е бил наистина Щастлив — имаше само един отговор — когато е обичал и са го обичали. И ако бе усетил нещо, което дъщеря му Яна най-силно жадуваше — бе обич. И тя може би най-много умееше да обича. Сега един мъжки глас се обади:

— Учителю, как ще се научат хората да обичат по този начин и скоро ли ще дойде това време?…

Настъпи пауза и след малко старецът отново поде беседата си…

— …Право пита нашият брат. На Любов трябва да се научиш. То е цяла наука и не само за един живот… Има едно важно условие — Любовта може да дойде даром, но търпението трябва да го придобиеш. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас. Не е умът, който ще спаси света. Разумът е свързан с обяснението на страстите, а не с Небето. Умът е само оръдие за обработване на човешкото сърце, откъдето ще почне новата култура на Любовта. Той е само ралото, мотиката, с която можем да копаем. Защото Любовта се справя със страданията, а умът с противоречията. Знанието е слуга на Любовта. То ни най-малко няма да те заведе при нея. То е превозно средство на Любовта. Нейният единствен смисъл е да научи човека как да живее правилно със себе си и с ближния. Умът трябва да гледа през очите на Любовта, защото без любов никого не можеш да познаеш…