Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

Постепенно те се уголемяваха и покриха зелената материя, докато накрая тя изчезна и всичко наоколо посивя. През това време, докато се явяваха и изчезваха мехурите, започна да се обажда отнякъде, сякаш издън земя, дълбок мъжки глас, който ритмично, на равни интервали повтаряше: „Меланхолия на материята, меланхолия на материята…“ И Скарлатов се събуди. Цялото му същество бе обхванато от палещо напрежение и мрачно предчувствие за приближаващо нещастие. Нямаше и помен от безметежния му радостен унес преди съня. И в миг властно нахлуха в ума му без ред, сякаш насилствено, въпросите: Защо се върна? Кому си нужен тук? Кому оставяш Яна? Кому искаш да се перчиш? С какво? Стар и куц? Искаш да умреш смешно — най-безславната от всички смърти?… И той усети, почти видя, как изпълзя отнякъде огромната сянка на страха и закри виделината на душата му. Сърцето му лудо биеше. О, Боже, помогни ми, гласно каза Борис и започна да си повтаря — спокойно, спокойно… Ще помисля, ще разсъдя…

Той не можеше да остане роб на нищожни хора, с които цял живот бе свързан. И като ги видя на едно място, всичкия този измет, който пътуваше, бягаше, който се спасяваше и искаше да се измъкне без да плати, той си каза — винаги си се смятал за мъж. Тогава слез, плати дълга си и стани свободен! И аз се смъкнах от влака… И сега?… Е, добре… Да почнем от плюсовете… В чужбина? Значи избавен, но на доизживяване. Наистина, ще остане богат, ще разхожда внуци из парковете, ще си разказват с Йосиф анекдоти, но ще бъде изместен камък, а не Бог-създател. Ще бъде извън борда, а Търговска банка Скарлатов — един красив спомен… В България?… Ще има демократично правителство, поне в началото… Той винаги е бил заклет враг на фашизма. Доказал го е… Може да бъде много полезен в една разрушена страна с неговото реноме на демократ, с международния си авторитет и връзки на виден финансист. Не, не се лъжи! Историческата практика в такива случаи показва съвсем друго. В очите на масите той ще си остане чорбаджия, експлоататор и нищо повече! А простият човек не може да направи друго, освен да отрича всичко, което е било до него. Ако не отрича, трябва точно да каже кое е лошо, кое е добро, а не може. Няма знания, няма мъдрост. Вместо това — прекалена вяра в нещо неизпробвано, в илюзии и велико нетърпение да ги осъществи незабавно. А и руснаците не признават друг тертип освен собствения си. Това значи радикален прелом с много жертви и България ще повтори в миниатюр целия им изминат път. Но ти може да бъдеш съветник! Имаш такъв огромен стопански и политически опит! Нали и те ще искат да възстановяват, да строят, да експериментират… Да, но не с теб! Няма да ти вярват! От глупост, от предубеждение, от невежество… А и от сектантство! Сблъсквал си се с него. Като едрата шарка в детството то е оставило белези върху политическия образ на комунистите чак до днес. Изключение правят малцина. В идейната представа на мнозинството има само два хълма — на единия стои Димитър Благоев, на другия Бай Ганьо. И сега няма да е по-различно. На едната страна ще бъде Сталин и сие, на другата — класовият враг! Няма демократи, няма неутрални, няма християни… Само комунисти и фашисти! Та кога ли в политическия живот у нас са забелязвали цветовете на дъгата?… Всичко е черно или бяло. Тогава?… Ще се затворя в някоя стаичка и ще напиша най-сетне своя труд, а може би и спомените си… Ще бъда само наблюдател! Има ли по-импозантно зрелище от Революцията?… Пак се лъжеш. Няма да изтърпиш, а и най-важното — няма да те оставят. Ще искат да платиш и за свои, и за чужди грехове. А последните не са малко, ти го знаеш… Много невинна кръв се е проляла, много неправда се е натрупала, следователно и мъст. Не, няма да ти сложат лавров венец, по-скоро трънен… Трябва да имаш предвид и този вариант, най-неприятния! Единствено по тоя начин можеш да станеш вътрешно независим от самия себе си. Няма да бъдеш и Йов, който загубва и богатство, и деца, и здраве, а жена му го изоставя, но той издържа на изпитанията и Бог му връща всичко, защото остава праведен. А ти не си! Но поне смъртта ми да бъде праведна — наведнъж, в миг, без болка и насън… Все пак има още един вариант — да обяснява, да предпазва, да убеждава, с всичко това, което е бил и което е, пък ако няма резултат — грехът да бъде на други, а не негов!… Трябва…

И тук мисълта му се прекъсна от ехото на една дружна песен. То ту заглъхваше, ту се увеличаваше върху талазите на планинския вятър. Мъжки и женски гласове пееха непозната нему приятна мелодия. Скарлатов се надигна и видя група от двайсетина души, насядали в края на красивата поляна, близо до подножието на неговия връх. Тя също бе обградена от големи скали с островчета от зелени храсти между тях. На един висок объл камък седеше мъж в бял костюм, който умерено ръкомахаше, вероятно направлявайки ритъма на песента. Слънцето блестеше в бялата му брада и коси, стигащи до врата. Имаше нещо странно и привлекателно в сияещия бял силует на този старец върху светлосиньото небе. Гледката на насядалите хора около него между пъстрите цветя и треви бе живописна. Скарлатов се взря и се сети… Той познаваше този човек [276]. А и Матов навремето му беше говорил с възторг като за един рядко духовно издигнат българин. Пресата понякога се занимаваше с него. За пръв път чу името му по време на Балканската война. Бил завършил медицина и богословие в Щатите. Като се завърнал, изкарал пет години в пълно уединение и размисъл. Чак след това тръгнал да изучава България и българите цели дванайсет години, като проповядвал новото християнство, християнството не на думи, а на дела и личния пример. Така основал братства. В 1912 година отишъл като лекар във войската и пожелал да бъде изпратен в лагера на холерните, където престоял до края на войната и излекувал много безнадеждни случаи. Оттам Скарлатов му бе чул славата. Първата му и единствена среща с този човек стана по странен начин и затова я бе запомнил…