Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

— Господин Фархи, време е да напуснете България… — каза Борис.

— А Вие, господин Скарлатов?

— Аз ще остана последен.

— Нали няма като капитан на кораб да чакате последния миг?

Скарлатов се усмихна.

— Аз съм все пак банкер, господин Фархи. Нашият героизъм се проявява при съвсем други обстоятелства.

Фархи кимна с глава.

— Дано не е прекалено късно, шефе…

— А как практически ще се осъществи напускането на господин Фархи?

— Не е трудно — каза Динев. — В момента властите са объркани. Преди седмица замина група евреи за Палестина. Готвят следващата. Разбира се, успяват да се наредят само най-богатите. Рушветът няма да е никак малък, и то в злато и валута.

— Да не стане като с кораба, когато издавиха толкова народ!…

— Тоя път с влак през Турция.

— Оставям на теб. А Вие, господин Фархи, се гответе. Може би все още ще заварите Йосиф в Константинопол…

— Знам, господин Скарлатов. И все пак ми е тежко да се разделя с България…

— Купих Ви три такета. Багажът е в Пловдив. Динев ще има грижата да го донесе.

— Благодаря Ви, господин Скарлатов.

— А има и други подаръци за всички — и живи, и мъртви… — каза замислено Борис.

Фархи замина за Турция в началото на март.

Пролетта на 1944 година дойде рано. Времето бе слънчево и сухо. Нови валежи нямаше, а това тревожеше целия народ. По всичко изглеждаше, че реколтата няма да бъде добра. Дните преди раздялата с Фархи Скарлатов посвети на проблема по изкупуване на тютюневата реколта и манипулацията й. Фархи беше безспорен специалист в тази област, велик майстор, роден да бъде начело на световен тютюнев концерн, а не на Командитно дружество в малка балканска държава. Скарлатов се постара да научи колкото се може повече от него. В разговорите с този възрастен и тих човек Скарлатов разкри една страна, която и не подозираше. Всичко бе постигнал със самообразование и упорит труд. Владееше до съвършенство немски език, говореше френски и английски, но най-важното — знаеше турски, гръцки, арабски и румънски. Един истински търговец от висока класа!… Беше чел доста, като се вземе предвид колко време отделяше на работата си. Но се интересуваше повече от мемоарната и историческата литература. Познаваше в детайли митологията. Дори имаше куриозен случай. Когато бил в Беломорието, някакви археолози при тралиране на дъното до пристанището в Кавала открили гранитна финикийска стела [274]. Никой обаче не можел да прочете написаното. Това направил търговецът Фархи с учудваща лекота, понеже знаеше староеврейски, а оттам и корените на финикийските думи. Фархи имаше и едно хоби — астрономията. Често вечер на верандата двамата седяха заедно и Фархи му сочеше и обясняваше различните съзвездия. Преди да замине, той се помъчи да му предаде колкото се може повече от своя опит и знания в предстоящата задача по тютюните. Скарлатов се успокои, че няма да е съвсем бос. По думите на Фархи, в лицето на Туше Динев той щеше да има един безценен работник и велик организатор като Неделев, въпреки че не го обичаше. Но всичко това занимаваше Скарлатов между другото, защото основната задача, която си постави в този период, бе да изправи Банката на крака и тя да почне да функционира. Започнаха възстановяването й през април след бомбардировката на 29 март. На бърза ръка разчистиха развалините. Над дебелата бетонна плоча към подземието на Банката направи навес, за да не се мокри. А в обширния й двор за седмица монтираха сглобяеми дървени бараки, топли и уютни. Чиновниците на Банката се бяха пръснали по околните села. Събра тези, които не бяха мобилизирани. Касите бяха издържали на взривовете. Поставиха ги в помещението и ето, една сутрин в началото на май, Банката беше готова за работа. Скарлатов отдели чрез преграда малък кът за себе си, който представляваше директорският кабинет. Сега, когато работеше заедно с чиновниците и ги виждаше всички зад ниските прегради шперплат, чуваше говора им и тракането на пишещите и сметачните машини, той се чувстваше щастлив. Защото Банката бе една идея и за разлика от материалните неща, които имат свое начало и край, тя според Скарлатов беше безсмъртна. Ще се сменят директорите и притежателите, ще се сменят сградите, чиновниците и машините, но Банката като идея щеше да остане вечно, защото както всички велики постижения на цивилизацията — подобно книгопечатането, радиото, транспортните връзки — и Банката бе едно от най-древните и велики постижения на човечеството, част от скърби, радости, възходи и падения, войни и мир, щастие и нещастие, с други думи, част от живота на хората. Бомбардировките над София на 24 и 29 март 1944 година не попречиха на мощната тенденция хората да се завръщат по домовете си. Лека-полека столицата започваше да се съживява. И както винаги първият пролетен полъх на възраждащия се живот бе търговията, а нейните лястовици — търговците.