Вера Мутафчиева - Летопис на смутното време

— Много има. Откъде да захвана?

— От Пазвантоглу, от Сръбската буна; кога заминахме, туй беше най-важното по нас.

— За буната и сега е важно. Негли сте научили, че Белград най-сетне падна.

— Мигар! — не повярва на ушите си гостът.

Може би си спомни с какъв трепет Иван бе чакал вести за Белград, как вече почти не се надяваше на сполука в бунта на сърбите.

— Тъй е. Това беше и краят на Пазвантоглу.

— Е как? Пазвантоглу си е Пазвантоглу.

— Беше! Не остана българин при него. Няма ги. При сърбите са. От Видин на запад всичко е в християнски ръце!

— Е как? — повтаряше Атанас. — А към Търново и Плевен, във Влашко? Та Пазвантоглу държеше целия този край, когато заминахме.

— Сега е у Мустафа Байрактар.

— Кой? Ама какво приказвате бе?

Гостът чак стана на крак; нали човек, напуснал България през хилядо осемстотин и четвърта година, мъчно би повярвал, че Пазвантоглу вече е никой в Румелия — тъй непоклатима бе изглеждала властта на Видинлията.

— Мустафа Байрактар. Кехаята на Тръстеникли.

Мустафа Байрактар… Къде се е натъквал на туй име Атанас? Кехая на Тръстениклията… Да! Сети се. Когато с Иван се трепеха да преминат Дунава, при Русчук бяха попаднали на Мустафа Байрактар и сеймените му. Още там, край Дунава, той бе предрекъл на бежанците цялата им бежанска неволя.

— Да, сещам се — рече Атанас. — А защо Мустафа Байрактар? Тръстениклията къде е?

— Псовиса. Няма вече Тръстеникли, не отнесе в гроба нищо от туй, дето ограби.

— Не думай! Че млад беше кучият му син… Чума, а?

— Хич. Тя стана така — заразказва Добри. — Помниш, Тръстеникли беше с Портата, та Селим хан му доверяваше, за да го има подръка срещу Пазвантоглу. Добре, ама миналата година султанът изпрати низами да очистят от хаирсъзи земята между Стамбул и Едирне. И работата им потръгна, ама побуяха еничарите в Едирне. Нейсе, накараха Селим хан да клекне. А на еничарите кой помагал, знаеш ли?

— Знае се, Пазвантоглу — не се замисли Атанас.

— Не. Тръстениклията. Ще рече, Селим хан и Тръстеникли бяха в съюз, докато се оправяха с Пазвантоглу; тогава Тръстеникли не беше против низама. Ала дойде ли Селим хан да напълни Румелия с низами, дръпна се той от султана.

— А кога умря? — не се стърпя Атанас.

— Не умря той, ами го убиха.

— Селим хан ли?

— Не се знае и до днес. Седял си една вечер в Тръстеник Тръстениклията — в бащиния си чифлик, в кьошка. Бил с приятели, ядели и пиели. По някое време един гавазин донесъл писмо за господаря, Тръстеникли отишъл до свещта да го изчете. В тоя миг претрещели гърмежи — гръмнало се от три страни през прозорците на кьошка. Сетне стихнало: ни глас, ни стъпки. А в кьошка — леш! Всички, дето били там — мъртви до един.

— Е какво излиза? — смаян попита Атанас. — Излиза, че султанът изпратил джелати, тъй ли?

— Неизвестно. Едни викат, че било наистина султанова работа; други — било работа на Пазвантоглу: страшни поразии му направи Тръстениклията.

— Че те открай време се мразят до смерти.

— Онова настрани. Ами Тръстеникли посече миналата година Манаф Ибрахима.

— И туй ли бе?

— И туй е голямо нещо. Заради него престана шетнята на Пазвантоглувите отсам Дунава.

— Че да не е един Манаф Ибрахим? У Пазвантоглу бинбашии с лопата да ринеш.

— Беше! — тържествуващо натърти Добри. — Кои са му толкоз бинбашиите? Велко и Кондо се отметнаха още преди; Еминджиковата дружина я изклаха сърбите в Белград; Манаф Ибрахим го убиха; Гяур Имам премина при Тръстеникли.

— Той пък защо?

— Рекъл Гяур Имам, че Пазвантоглу бил излъгал раята: нито ѝ дал земя, нито я освободил от данък. И вдигна хората си, та — при Тръстеникли. „И тоя е мискинин — рекъл бил, — и от тоя раята не ще види хаир, ама барем не ѝ обещава майка и татко.“

— А защо не отиде при сърбите, а? Там ни е мястото сега!

— На Гяур Имам дружината не е чисто българска, ами сбириток. Пък и друго рекъл Гяур Имам, разправяха: „Какво ще вървя при сърбите? Не ми е работа да се вра между християни. Там поповете са на почит; пък аз съм се разпопил, десет години харамийство е това. За православната църква съм кръвник, убиец и шугава овца.“

— Той нека беше завел три хиляди саби на сърбите, та ще го питат дали е разпопен! — разсмя се Атанас.

Новините го радваха до немай-къде.

Че защо ли чак толкоз го зарадваха? Наистина, бе залязла — докато двама българи седяха на чужбина — звездата на Осман Пазвантоглу, истинския господар на Подунавето. Но нали неговото място бе заел Тръстеникли, а след него и Мустафа Байрактар? Нали в Подунавето продължаваше да няма мир и ред?