Фани Попова-Мутафова - Асеновци - четерилогия

Десислава усети как леден мраз сковава устата й. Нито един вик, нито един въпрос не можа да се изтръгне от побледнелите й устни. Тя само стискаше трепетно ръце, заслушвайки се в страшните слова, които ехтяха от всички страни.

— Злополука. Станала грозна злополука при лова!…

От по-преди научените люде разнасяха с ловко усърдие грозната вест.

— Някой от високите гости паднал убит!…

— Незнайна стрела улучила за зла чест един от ловджиите…

Най-сетне отвсякъде се издигнаха гласове:

— Калоян загинал!

Тогава внезапно Десислава намери в себе си сили. Тя се извърна към Ирина. Царицата приближи към нея коня си. Лицето й бе замръзнало в дълбока тъга. Двете жени едновременно скочиха на земята. Ирина протегна ръце към младата вдовица. Ала севастократорицата гордо я отблъсна.

— Разбирам…

— Каква зла съдба, Десиславо… Имай упование в бога, за да преживееш този страшен час. Калоян е мъртъв. Какво нещастие, какво неизмеримо нещастие…

Големите очи на Десислава станаха зли като на разярена вълчица. Страните й се зачервиха като в треска.

— Бог ми е свидетел, Ирино, че никога никой предател не ще плати по-скъпо черната си измама…

Тя млъкна. Изведнъж лицето й стана по-бяло от снежен крин. От гората се зададе мрачно шествие, което наближаваше с бавни крачки малката полянка, където бяха събрани жените. Четирима ловджии държеха ниско носило, връз което бе проснато мъртво тяло, покрито с окървавен плащ.

Подире им следваше мълчалива, изплашена тълпа оръженосци и зевгари, боляри и войводи. Кучетата завиха дълго и зловещо. Мнозина високо заплакаха. Севастократор Петър се приближи, прекръсти се, вдигна плаща.

Два женски вика изпълниха гората.

Единият на безумна радост.

Другият на грозна изненада.

Ирина падна на колене пред мъртвия си син, простря ръце към неочакваната, страшна гледка. И с нечовешки вопъл закри лице в напръсканите му с кръв дрехи.

Калиман І бе отмъстен.

Откъм гората се зададоха препускащи конници. В миг всички тия допреди малко покрусени ловджии се превърнаха в дръзки бранници. Отекнаха нови викове. Тържествуващи, възторжени:

— Да живее Калиман II. Да живее новият цар! В Търнов! В Търнов!

В кратката въоръжена борба падна убит и севастократор Петър. А Мицо, другият зет на царицата, успя да побегне в общата залисия заедно с жена си и майка й. Обзети от безумна радост, боляри и войводи прегъваха коляно, целуваха ръцете, дрехите, ботушите на новия цар. Гончии се спуснаха към Търнов. Градът се изпълни с ръкомахащи, викащи, ликуващи люде. Килими се метнаха по чардаците, хоругви се развяха по порти и прозорци, шествието на еснафите обиколи три пъти целия град, в кръчмите виното се лееше даром.

Всички привърженици на Ирина се преметнаха на страната на новата власт. Неколцина, по-уличени в нехвелити дела, побягнаха. Други останаха в плен. В общата залисия, когато всеки искаше да спаси кожата си, никой не се сети за спасението на един човек, може би най-невиновния от всички: младата съпруга на убития цар.

Чак когато наближи в пределите на зетьовата си земя, Ирина си спомни за малката царица — Ростислановата дъщеря. Ала тя знаеше, че Калоян е твърде благороден, за да й стори нещо зло. И не грижа за изоставеното момиче, а коварна мисъл я накара да изпрати бърз вестогонец до баща й: с молба за помощ и закрила.

Когато знатните търновци начело с кастрофилакта и кефалията отидоха да поднесат на новия венценосец ключовете на града, молейки го да приеме поканата им и да влезе тържествено в престолнината, където людете го очакваха с жадно нетърпение, севастократор Калоян им отговори полека и кротко:

— Разбирам нетърпението на търновци… И аз желая от сърце да мога по-скоро да вляза в своя любим роден град, да седна връз престола на моите славни предци… Ала аз още не съм увенчан законен самодържец на царството. Нека първо се събере великият болярски синклит. Нека каже и той думата си. Тогава чак ще приема от ръцете му венеца на славните си чичовци.

Един по един пристигаха в Търнов забягналите бунтовници. Народът ги причакваше извън градските порти и с безмерна любов ги придружаваше до запустелите им жилища на Трапезица.

Изгнаниците се срещаха със семействата си, които ги приветствуваха умилени, сякаш виждаха възкръснали пред себе си. Ирина бе забягнала. Петър и Михаил Асен бяха убити. Свършено бе с ненавистната власт на ромейката. Всеки можеше отново спокойно да гледа към идните дни.