Фани Попова-Мутафова - Асеновци - четирилогия

Пътят бе разчистен. Враговете отстранени. Асеновският род се продължаваше в Търнов чрез кръвта на Еленината дъщеря.

Новият цар отново разгледа внимателно прекрасната творба.

— Защо не сложиш името си, както майстор Драган го остави на Клокотнишката колона на „Св. Четиридесет“, за да се знае кой е извършил това велико и красиво дело? — попита царят, като погледна с благоволение и почит одарения майстор.

Добрил сведе свенливо очи, поклати глава. Отклони въпроса.

— Тука, над образа на ктиторицата, ще изпиша надпис, за спомен на нашия любим севастократор. За да се знае кой е издигнал църквата, ала и кой е станал причина, тя да се изпише докрай, вече в българско царство.

Майсторът посочи с ръка вляво от главата на Десислава.

— Ето тука. Връз кремавата основа ще изпиша с тъмни букви следните редове. Искам царство ти първо да ги одобри.

Той извади от туниката си дълъг тесен свитък, разгъна го и зачете:

— „Въздигна се от земята и се съгради тоя пречист храм на светия йерарх Христов Никола и на светия и великославен мъченик Христов Пантелеймона със залягането, труда и голямата любов на севастократор Калояна, братовчед царев, внук на свети Стефана, краля сръбски. Изографиса се пък при българско царство, при благоверния и благочестив христолюбив цар Константин Асена, в лето 1258–59-то.“

Константин кимна с глава.

— Добре си споменал и родството ни по сръбските крале. Тъй моята връзка с Асеновския род се двойно подсиля. И не забравяй още едно. Преди годината 1259, в която си изографисал църквата, сложи индикт седми, за да се знае, че тя е построена в 1249 година. А също така ще ти напомня отново. Сложи името си, за да остане за спомен на людете… Защото ти си, комуто дължим всичко… Ти си творецът на църквата.

И отново сведе чело в безкрайна скромност великият майстор.

— Не… Не съм аз, който изписах всичко това… А този, който ми е дал дарбата… Аз съм само негов проводник… Чрез моята ръка той твори… Моето име няма значение. Важно е творбата да бъде съвършена.

И художникът отправи с безмерна любов, любов на нежен родител, взор към своето дело.

Минаваше и преминаваше световната мощ. Царства се дигаха и рушеха. Имена проблясваха в сиянието на славата и угасваха в праха на забравата. Вечно оставаше само божественото вдъхновение, което превръщаше тленното в безсмъртие.

През булото на много векове и днес още очите на севастократор Калояна спокойно гледат образа на свети Пантелеймона, а ръцете му продължават да поднасят в ктиторско преклонение образеца на неразрушената му Боянска църква.

Повече от споменатите по-горе историци (Иречек, Павлович и Ковачевич) приемат, че севастократор Калоян бил братовчед на цар Константина, което по никой начин не може да се приеме, и то ето защо: Сам Константин в своята грамота, дадена на Виргинския манастир при Скопие, нарича Стефан Неман „дяда царство ми“ или майката на Константин била дъщеря на Стефан Неман; от Боянския пък надпис се установява, че Калоян бил внук на Стефана Първовенчани (сина на Стефан Неман). Оттук става ясно, че Калояновата майка била братова дъщеря на Константиновата майка, следователно Калоян не може да бъде братовчед на Константина, а син на братовчедката му. Следователно Калоян е бил братовчед на Михаил Асена. Това мнение се подкрепя и от данните по постройката на Боянската църква — че тя е била построена много по-рано преди нейното изографисване, т.е. преди да бъде избран Константин Тихов за цар.

Ако севастократор Калоян е бил внук на сръбския крал Стефан Първовенчани, то баща му Александър е бил женен за някоя от дъщерите на тоя сръбски крал, може би за оная от внучката на Хенриха Дандоло. Севастократор Александър е бил управител на Средешката област, гдето се намирали и неговите собствени владения с център Боянската крепост, в която е живеел и неговият син Калоян.

Изографисването на църквата не е станало веднага след построяването, а се е изминало доста време и поради това то се изтъква в надписа като съвършено отделно дело, като при това се казва, че то станало „при българско царство“, при Константин Асеня, а това показва, че непосредно преди това крепост Бояна не влизала в пределите на българското царство, а била отцепена от Търново и понеже тая област през даденото време не е минавала под друга чужда власт, то очевидно нейният владетел се обявил за независим.