Конн Иггульден - Буревестник

Тя поспря, изчаквайки го да се съгласи, но видя само безстрастното му лице.

— Или ще ги оставиш да се върнат за още една нощ на изнасилвания и убийства? Чух ги как говорят, Дери. Знам какво са направили. Мосю, с всяка клетка от тялото си бих искала да ги видя наказани, но ако има друг начин да се справим, аз не го знам. Тъй че ще ми се подчиниш ли в това, мастър Бруър?

Дери още се взираше изумен в бушуващата студена ярост, която виждаше пред себе си, когато шум отвън прикова вниманието му. Маргарет също вдигна поглед и изведнъж в очите ѝ прочете страх. Сърцето му се сви за нея и той се вдигна на крака.

— Нека да видя какво става, милейди. Лорд Скейлс е добър човек, не се безпокойте.

Захвърли одеялото, за да не се изправи на вратата с вид на стара жена, загърната в шала си. Излезе на слънце и погледна надолу. Видя, че Скейлс спори с Уорик, като и двамата сочеха нагоре към кулата. Дери усети как мислите му се завъртяха в затлаченото блато зад челото му. Облегна се на вратата и ги загледа с колкото е възможно по-небрежен вид.

— Добро утро, милорд Уорик. Виждам, че сте оцелели, слава на Бога. По-добре късно, отколкото никога, а?

Уорик погледна нагоре и физиономията му потъмня, щом видя захиления насреща му Дери.

— Трябва да видя кралицата, мастър Бруър. Искам да се уверя сам, че не е пострадала.

— Както желаете, милорд. Да ви спусна ли въжето, или пък ще чакате за стълба?

— Точно това му разправях и аз… — възмутен започна да обяснява лорд Скейлс.

— Въже, Бруър. Веднага, ако обичате.

Дери разви същото, което и той беше използвал. Докато гледаше как Уорик се катери с изненадваща скорост, изведнъж почувства задоволство, че младият граф не присъстваше, когато войниците го повдигаха като чувал с картофи. Щом Уорик стъпи на ръба при входа, Дери изчезна в затопленото помещение вътре. Стигна до кралицата само няколко стъпки преди мъжа зад себе си.

— Ваше Кралско Величество, удоволствие е за мен да обявя пристигането на Ричард Невил, граф на Уорик — тържествено заяви той, така спирайки хода на Уорик, защото това го принуди да се поклони. — А по въпроса, който обсъждахме, аз, естествено, съм Ваш покорен слуга — рече и зарея поглед в пространството. — Веднага ще се погрижа за това, милейди.

Маргарет го освободи с жест. Влиянието, което името Невил оказваше, не ѝ убягна, но наоколо имаше стража и тя не изпитваше страх, когато се изправи пред този изнемощял и разсипан млад мъж. Дери се оттегли, последван от подозрителния поглед на Уорик.

— Както сам виждате, в безопасност съм, лорд Уорик. В състояние ли сте да стоите прав, или предпочитате да ви донесат стол, нещо за ядене и за пиене? Явно тази сутрин трябва да изпълнявам ролята на медицинска сестра за вас и може би за цял Лондон?

Уорик с благодарност прие, доволен, че намира младата кралица напълно с ума си и с достойнството си след подобна нощ. Обикновено той не се чувстваше спокойно в присъствието на жени, предпочиташе грубоватата реч на мъжете от собствената му среда. Но сега беше твърде изнемощял дори да почувства неудобство. С едва сподавен стон той седна и започна разказа си за среднощните събития, докато слугите му приготвяха резени шунка и студена бира, за да утолят жаждата му. Маргарет слушаше внимателно и задаваше въпроси само когато той запъваше някъде или не се изразяваше ясно. Той едва ли забеляза колко отношението му към нея се затопли, докато слънцето постепенно се издигаше над Тауър.

Следобедното слънце напичаше безмилостно тълпата, събрана в Саутуърк, на юг от столичния град. За онези, които бяха останали невредими през изминалата нощ, то беше благословия, топлинка, която отпускаше напрегнатите мускули и изкарваше принудително чрез потта им отровите, натрупани от алкохола и насилието. За ранените слънцето беше мъчение. Армията на Кейд нямаше палатки, в които да скрият лицата си от блесналите му лъчи, и потта се лееше от тях, докато малцината лечители се опитваха да помогнат на най-тежките случаи. Повечето нямаха какво да им предложат освен глътка вода и превръзки, овързани около раменете им в огромни топузи, с които изглеждаха гърбави на фона на ярката светлина. Една-две от стариците носеха съдинки с мазила, карамфилово масло или пък торбичка с листа от мирта, които можеха да стрият на зеленикава паста за болката. Тези запаси бързо свършиха и мъжете единствено можеха да се обръщат на другата си страна, както лежаха на открито, и да чакат хладината на вечерта.