Конн Иггульден - Буревестник

— Лордовете на север имат достатъчно големи армии, за да смажат Кейд и още пет-шест такива като него, но не можем да им съобщим навреме. Онези, които можем да призовем навреме… ами, те не са достатъчни, не и ако той се завърне тази вечер.

Маргарет усети как страховете ѝ я обземат, виждайки неговото отчаяние. Дери никога не униваше задълго, тя знаеше това. Винаги се изправяше обратно на крака, когато го поваляха по гръб. Отчаянието му я плашеше едва ли не повече от тъмните убийци през отминалата нощ.

— Как е възможно? — прошепна тя. Може би това бе въпрос, дето не бе искала да изкаже гласно, но Дери сви рамене.

— Бяхме много малко или пък може би бунтовете се разраснаха твърде бързо, за да ги спрем. Милейди, няма значение онова, което вече се е случило. Ето ни тук днес и ще защитаваме Лондон довечера. Смятам, че вие трябва да напуснете града — да идете или в Кенилуърт, или в двореца в Гринич. Мога да осигуря преди обяд лодки, за да ви откарат. Тогава ще знам, че сте в безопасност, все едно какво предстои по-нататък.

Маргарет се поколеба само за миг, преди да поклати глава.

— Не. Още не се е стигнало до там. Ако аз избягам от града, този мъж Кейд ще вземе още днес да се обяви за крал… или пък лорд Йорк утре, ако той наистина стои зад това.

Дери изгледа остро младата кралица, зачуден до каква степен всъщност разбира заплахите, пред които е поставено нейното семейство.

— Ако тук е намесен Йорк, милейди, то този път е бил далеч по-дискретен от преди. Не бих се изненадал, ако от негово име работят агенти, но със сигурност знам, че самият той е все още в Ирландия.

Гласът ѝ прозвуча тихо и настойчиво, когато му отговори, приближавайки плътно до него, за да не ги подслушат.

— Наясно съм със заплахата, Дери. Йорк е кралският „наследник“ в края на краищата — несъзнателно тя спусна ръка надолу и приглади корема си, преди да продължи нататък:

— Той действително е дискретна личност, Дери. Не бих се изненадала, ако полага усилия да стои чист и неопетнен, докато лоялните му привърженици свалят съпруга ми от власт.

Дери бавно премига, опитваше се да преодолее изтощението, което заплашваше да го обори в сън тъкмо когато най-много имаше нужда да е бодър. Забеляза, че тя се замисли, седейки достатъчно близо, за да зърне как зениците ѝ се свиха и после се разшириха.

— Видях ги как прибират новите изсечени златни монети снощи и тази сутрин — рече тя, вперила поглед в нищото. — Хората на Кейд откриха плячка, далеч надхвърляща и най-налудничавите им очаквания. Днес те ще броят и алчно ще се радват, бидейки наясно, че никога повече в живота си няма да видят такова богатство.

— Милейди? — премига Дери объркано. Изпъна се и потри лице, почувства мазолите по ръцете си.

— Те не знаят колко сме слаби, колко нищожна е станала отбраната ни. Няма как да знаят — тя рязко си пое въздух и взе решение. — Ще им изпратя вест, че ги опрощавам за всички престъпления, при условие че се разпръснат.

— Какво? — възкликна той шокиран.

Тръгна да става от стола си, но кралицата притисна с ръка рамото му. Дери я погледна невярващо. Беше се бил с мъжете на Кейд през една нощ, която продължи цяла вечност, а сега тя искаше да прости на всички, да ги остави да си идат вкъщи с кралското злато в джобовете. Това беше лудост и той затърси най-малко обидния начин, за да ѝ го каже.

— Опрощение, Дери — повтори тя с твърд глас. — Пълно, в писмен вид, занесено на Джак Кейд в собствения му лагер в Саутуърк. Един шанс за тях да вземат, каквото са спечелили, и да си вървят. Кажи ми друг вариант, при който ще постигнем същия резултат. Можем ли да ги отблъснем?

Дери я погледна.

— Можем да разрушим моста! — рече накрая. — При боеприпасите съхраняваме и барут, няма и петдесет фута оттук. При достатъчно количество барут бих могъл да го разруша. Тогава как ще пресекат реката?

Младата французойка се сепна за миг, давайки си сметка, че бе имала късмета бунтовниците да не разбият барутните складове и да не ги използват. Безмълвно благодари на Бог, но после отново поклати глава.

— Така само ще предизвикаш друга атака. Ако имахме на разположение цял един ден, може би можехме да го срутим, но Кейд ще прекоси отново в момента, в който види, че търкаляме бъчви по улиците. Чуй ме, Дери. Всеки човек, влязъл в Лондон снощи, заслужава да увисне на въжето, но пък колцина умряха тази нощ? Хиляди? Останалите ще си представят още една такава нощ и ще си помислят за златото, което вече са получили. Някои от тях — дано Господ да даде, повечето от тях — ще поискат просто да си идат у дома. Ще им дам възможност да си тръгнат. Ако откажат, нищо не сме загубили. Ако вземат онова, което им предлагам, ще сме спасили Лондон.