Конн Иггульден - Буревестник

До времето, когато слънцето успя да прехвърли външната стена и да залее със светлина Бялата кула, те вече се оттегляха, натоварени с вещи, оставяха мъртъвците си тук, за да ги кълват и разнасят гарваните на Тауър. Мъглата се стопяваше и Маргарет се отпусна на леденостудената врата, което принуди един от пазачите нервно да се пресегне, за да я подхване да не падне. Сепна се, преди да докосне кралицата, но тя не забеляза движението, защото вниманието ѝ бе погълнато от подрънкващото снаряжение на рицари, които навлизаха през разбитата врата.

С чувство на успокоение тя разпозна Дери Бруър, който вървеше начело на малка група. Когато той забеляза телата и се втурна напред, Маргарет видя колко е изцапан, оплескан до бедрата с всякакви мръсотии. Дери дойде точно в подножието на кулата, застана сред дървените отломки от разрушената църква и погледна нагоре.

Маргарет пристъпи напред към слънчевата светлина и ѝ се прииска до го благослови, като видя как на лицето му се изписа облекчение, щом я зърна.

— Благодаря на Бога — рече той тихо. — Хората на Кейд напускат града, милейди. Радвам се да видя, че сте добре — Дери се озърна. — Трудно е да се сети човек за по-безопасно място от това в Лондон в момента, но, предполагам, че ви е писнало от тази кула, поне за днес. Ако ми позволите, ще изпратя мъже да потърсят стълба или пък да построят нова.

— Спуснете му въже — заповяда тя на войниците, които се бяха скупчили зад нея. — Докато намерят начин да сляза, Дери, ти можеш да се качиш горе.

Той не възропта срещу командата, а само тихичко простена, като се чудеше дали ще намери сили за това. Накрая бяха необходими трима мъже да изтеглят въжето отгоре, за да достигне той ръба и да могат да го прехвърлят вътре. Дери се просна върху каменния под без дъх, не бе в състояние да стане, докато пазачите не му помогнаха. Опита да се поклони и едва не падна.

— Изтощен си — рече Маргарет и посегна да го хване за ръката. — Влез по-навътре. Има достатъчно храна и вино.

— О, това ще ми дойде много добре, милейди. Да, признавам, не съм в най-добрата си форма.

Половин час по-късно той седеше във вътрешната стая на кулата, завит в одеяло пред огнището, и дъвчеше дебели резени пушен бут, докато се бореше срещу желанието си да заспи. Навън шумът от чукове му подсказваше, че лорд Скейлс се е заел да скове някакво грубо стълбище. Неколцина от мъжете вътре вече бяха слезли долу, за да помогнат в работата. Дери остана насаме с младата кралица и тя го наблюдаваше с големите си кафяви очи, които не изпускаха нищо.

Маргарет прехапа устни от нетърпение, насилвайки се да изчака, докато той задоволи глада си и се оригне в юмрук, след което чинията изглеждаше като облизана. Тя искаше да знае на какво е станал свидетел през нощта. Може би първо той трябваше да чуе какво е било направено за нея.

— Капитан Браун бе добър и смел човек — започна тя.

Дери рязко вдигна поглед и забеляза неестествената бледност на лицето ѝ, страхът и изтощението все още се четяха по него.

— Познавах го добре, милейди. Съжалявам, че не е оцелял. Нощта беше тежка за всички ни.

— Така е наистина. Добри мъже умряха в моя защита, Дери. А аз съм още жива. И двамата оцеляхме… и слънцето се издигна.

Гласът ѝ придоби повече твърдост, докато говореше, и тя остави скръбта и изтощението за друг път.

— Доколко са добри вестите ти днес, мастър Бруър? — попита го.

Той изправи гръб, както седеше, поразен от официалния тон, и разбра, че с това му припомнят за задълженията му. Едва се сдържа да не простене — всяка кост и всеки мускул изпращаше остри предупреждения при това движение.

— Не толкова добра, колкото бих искал, милейди. Знам, че Кейд е тръгнал обратно към моста и го е прекосил. Мои хора го наблюдават и са готови да дотърчат обратно при мен, ако нещо се промени. За днес си представям, че ще остане в Саутуърк, за да си почине и да преброи загубите — гласът му се вгорчи, докато говореше. — Но той ще се върне довечера, не се съмнявам. Това е проблемът, милейди, това е трънът в очите ни. Не знам точния брой на дадените жертви, но от онова, което видях и чух, много малко войници са останали в Лондон. Нямаме повече от няколкостотин, може би най-много хиляда, оттук до западната врата. С Ваше разрешение, ще изпратя днес конници, за да свикат всеки рицар и наемник, който е наоколо и може да стигне дотук тази вечер.

— Ще бъде ли това достатъчно? — попита тя и се загледа в пламъците на огъня.

Дери се зачуди дали да не излъже, за да повдигне духа ѝ, но нямаше смисъл. Поклати глава.