Конн Иггульден - Света троица

Когато прави проучвания при писането на исторически романи, човек изпитва голяма радост, ако понякога се натъкне на сцени, които са просто чудесни — и още по-добре, ако са малко известни. В акция, която би направила чест на всяка история от сагата за Хорнблоуър, през януари 1460 г. Уорик открадва целия кралски флот от Кент, като завързва корабите един за друг с въжета и отплава с тях обратно за Франция.

На 2 юли той използва същия флот, за да прехвърли армията си на английския бряг при Сандуич. Заедно с баща си и Едуард Марч изминава пеша седемдесет мили, пресичайки Кент, като по пътя си привлича десет хиляди мъже от графството. Някои от тях със сигурност са били извървели същия път и преди с Джак Кейд.

Сведения от исторически източници сочат, че лорд Скейлс командва кралския гарнизон в Тауър и че използва както оръдия, така и гръцки огън срещу разбунтуваните тълпи на Лондон. Те пък нахлуват в кралското оръжейно депо отвъд реката и изнасят оттам оръдия, с които сриват външната стена на Тауър. Вярно е, че Скейлс успява да барикадира разрушената стена и оцелява достатъчно дълго, че да се предаде. Убиват го, докато е задържан.

След като оставят малобройна войска в града под командването на Солсбъри, Уорик и Марч се отправят скоростно на север. Бързината им е възнаградена, тъй като успяват да препречат пътя на крал Хенри, придружен само от пет хиляди войници, преди още главните кралски сили да успеят да го подкрепят. Нападението е подпомогнато и от неочакваното предателство на барон Грей от Рътин. Във върховия момент той минава на вражеската страна и изоставя крал Хенри, като се прехвърля към Уорик и Марч срещу обещанието, че ще го назначат за кралски ковчежник.

Само осем дни и сто и петдесет мили след като е акостирал в Кент, Хенри е заловен и Маргарет е принудена да бяга в Уелс със сина си, Едуард от Ланкастър. Това е необикновено постижение от гледна точка на тактика, въоръжение и издръжливост. Вярно е също, че Уорик и Марч откриват Хенри сам в шатрата му.

Интересно ми беше да включа Оуен Тюдор в този разказ, най-вече поради по-известните му наследници. Той се жени за Катерин дьо Валоа, вдовицата на Хенри V. Двамата му сина, Джаспър и Едмънд, играят своята роля във Войната на розите и в периода на Тюдорите след нея.

Вярно е, че крал Джеймс II Шотландски умира през август 1460 г., когато по време на обсада едно оръдие избухва. Синът му е на десет години и кралица Мери Гелдерс навярно се е срещнала и преговаряла с кралица Маргарет без него, все още скърбяща за съпруга си. Маргарет спечелва подкрепата ѝ, може би защото и двете са кралици чужденки, претърпели голяма загуба.

Точният брой на шотландците, които са се върнали на юг, не е известен, макар че сигурно са били хиляди, за да си е струвало изобщо. Споразумението е било принц Едуард да се ожени за принцеса на Шотландия, а Беруик на Туийд да премине в техни ръце като отплата. Маргарет разполагала със своята армия и огромна войска, събрана през същата зима край град Йорк. Вярно е, че студените месеци обикновено правят битките невъзможни. Единствено екстремната ситуация, че Хенри е заловен, вероятно е извела толкова много войници на бойното поле в края на годината.

В края на декември 1460 г. Йорк и Солсбъри откриват, че врагът е далеч по-многоброен от тях, още щом влизат в обхвата на ланкастърската войска. Те изчисляват, че в най-добрия случай имат около 8000 мъже, а Съмърсет, Нортъмбърланд и Клифорд водят 16-18 000. При това и тримата са загубили бащите си в битката при Сейнт Олбънс.

Йорк и Солсбъри се скриват в замъка Сандъл, за да чакат подкрепления, натъпквайки хората си в малката крепост. Не ни е известна причината, поради която излизат навън. Като се има предвид колко малък е замъкът Сандъл, това може да е станало, защото им е свършила храната или пък защото са били примамени навън от присъствието на малка група врагове, които после са им устроили засада. Все едно, това се е случило, те са излезли от замъка и са претърпели загуба на 30 декември 1460 г. Йорк бива убит в битката. Солсбъри е заловен и обезглавен, а синът на Йорк Едмънд е убит от лорд Клифорд, докато се опитва да избяга.

Никой не е наясно дали Маргарет действително е присъствала на битката при Уейкфийлд, но нещо много лично прозира във факта, че на главата на Йорк е била поставена хартиена корона. Шекспир решава да я включи в битката в пиесата си „Хенри VI“, 3-та част.

Така Маргарет от Анжу постига своето отмъщение. Въпреки трудностите тя успява да оцелее и да види двамата си могъщи врагове разгромени и обезглавени. Мен обаче ме впечатли силно трагедията на Йорк. Независимо от голямата амбиция на лорда, крал Хенри е беззащитен и прекарва месеци в лапите му, задържан в двореца Фулъм, резиденцията на лондонския епископ. Никога няма да узнаем какви са били най-съкровените подбуди на Йорк, но остава фактът, че той по никакъв начин не посяга на Хенри, макар в този случай да би спечелил короната. Той е бил сложна личност, а не просто злодей. Не можах да се отърва от чувството, че нито Йорк, нито пък родът Ланкастър са искали особено тази борба. Всеки един от родовете е бил насила въвлечен във войната поради страх от съперника си.