Конн Иггульден - Света троица

Когато крал Хенри VI излиза от вцепенението си на коледния ден през 1454 г., той вече е прекарал в полусъзнание почти осемнайсет месеца. Няма спомени за каквото и да е било, случило се през този период, макар че не е бил в кома, а по-скоро в дисоциативен, апатичен, буден сън. Не си спомня, че са му показали сина му Едуард, принц на Уелс. Макар на теория да е бил буден и да е присъствал, когато новият архиепископ на Кентърбъри се хвърлил в краката му и в знак на почит ги целунал, той няма спомени и за това събитие.

В действителност минават още два месеца от 1455 г., преди крал Хенри да е достатъчно добре, за да пътува до Лондон. Там той освобождава Йорк и Солсбъри от постовете им и се залавя да възвърне авторитета си в цялата страна с голямата Съдебна обиколка на север. Това за него е уникален период на енергия, когато личността му няма нищо общо с човека, който е бил, преди да се разболее. Йорк и Солсбъри пътуват за замъка Лъдлоу.

Йорк управлява разумно и със стил, докато е Пазител и Защитник на кралството. Макар да не фаворизира своите съюзници от рода Невил, той намалява размера на кралската свита, реже от разходите голям брой слуги, рицари и дори коне. Вярно е, че утвърждава Едуард Ланкастър за наследник на трона, може би защото симпатиите на страната все още клонят към боледуващия крал. През двайсет и първи век вероятно ще е трудно да разберем как само с кралското си потекло и позицията си крал Хенри може да вдъхне такава безрезервна лоялност. Но кралят е богопомазан, той има божественото право да управлява по-нисшите родове. Да се поставя под въпрос тази даденост е било истинско богохулство и път, по който наистина трябвало да се стъпва много внимателно.

Уточнение за титлите: Вярно е, че „Ваше Величество“ не е бил общоприетият термин за един крал по време на царуването на Хенри VI и че „Ваше Височество“ или „Ваша Светлост“ може да са били по-често употребявани. Все пак първото обръщение също се е употребявало, както потвърждава писмото на Йорк от май 1455 г., където той се оплаква на краля за слуховете, които се носят за „верността, обвързаността и дълга“ към Ваше Кралско Величество.

Уточнение за граф Уорик, по-късно познат като „създателя на крале“. Нищо не се знае за детството му, нито за това как е изглеждал физически. По-младият Ричард Невил сключва невероятно добър брак с Ан Бошамп, дъщеря на граф Уорик. След като старият умира, граф става синът му Хенри, но и той умира само на двайсет и три години, оставяйки тригодишна дъщеря, която също не живее дълго.

Тогава правата на титлата отиват при Ан и при нейния съпруг Ричард Невил. Още на двайсет и една той става граф на Уорик, Нюбърг и Омарл, барон на Елмли и Ханслейп, лорд Гламорган и Морганоу. Новите му имоти са следните: земи в Южен Уелс и Херефордшир, включително и замъците Кардиф, Нийт, Керфили, Лантрусант, Сейнтуионард, Иуайс Лейси, Касъл Дайнас, Снодхил, Уитчърч и Модс Касъл. Само Керфили била крепост, която можела да устои на десет хиляди бойци. В Глостършир имал още седем богати имения. В Устършир — три огромни имота, замъкът Елмли и двайсет и четири други имения. В Уорикшир освен невероятния замък и самия град, девет други имения, както и земя в Кент, Хампшир, Съсекс, Есекс, Хартфордшир, Съфолк, Норфолк, Бъркшир, Уилтшир, Съмърсет, Девън, Корнуол, Нортхамптън, Стафорд, Кеймбридж, Рутланд и Нотингам — още четирийсет и осем имения всичко на всичко. В далечния север само едно притежание: Бърнардс Касъл на реката Тийс. Дванайсет главни замъка заедно със сто четирийсет и три имения от границата с Шотландия до Девън превръщат съюза му с Ан Бошамп в един от материално най-изгодните бракове в историята на Англия. Може би не е изненадващо тогава, че в завещанието си неговият баща му оставил единствено два подноса, дванайсет по-малки чинии, сребърна кана и леген, едно легло и четири необучени коня.

Битката при Сейнт Олбънс през 1455 г. е предшествана от множество писма, изпратени до краля от Ричард Йорк, поне две от които са получени по пътя. И макар че Йорк не смее да спомене името на кралица Маргарет, той умолява краля да се противопостави на вредното влияние на „предателите около краля“ — хора като херцога на Съмърсет. Той бил убеден, че Хенри е заобиколен със съветници с лоши намерения. Отново и отново настоява, че е верен на суверена, но напразно.

Заедно със силите на Солсбъри и Уорик около три хиляди войници лагеруват в Кий Фийлд, източно от Сейнт Олбънс, в очакване на краля. Армията на крал Хенри пристига към девет или десет сутринта и пресича река Халиуел, за да се отправи нагоре по хълма към открития пазар. Разменени са вестители и Хенри отхвърля всички искания на Йорк. Не се знае точно кога започват боевете, макар че кралските сили очевидно са имали време да блокират трите пътя от изток.