Конн Иггульден - Света троица

В историята има множество примери, когато две войски, изправили се една срещу друга, влизат във въоръжен конфликт, независимо от желанието на своите водачи. От друга страна, възможно е Солсбъри да е дал заповедта. Той поне е имал много ясно изразено желание за конфликт, както с Хенри, така и с Пърси, граф Нортъмбърланд, и с Томас, барон Егремонт, които най-сетне са му дошли на крака. За Солсбъри се е появил удобен момент да си отмъсти за нападението по време на сватбата на сина му и да уреди старите сметки.

Двайсет и шест годишният граф на Уорик е този, който пробива през задните дворове с една малка група и се устремява бегом по склона към пазарището. Стрелците на Уорик опъват лъковете към Сейнт Питър Стрийт и както крал Хенри, така и херцог Бъкингам са улучени и ранени още в първите минути. Вярно е, че Бъкингам е улучен в лицето, макар че оцелява.

С пробива на Уорик безизходицата при барикадите приключва. Йорк и Солсбъри бързо навлизат в града, още щом бойците ги напускат, за да защитават краля. Много бързо пазарният площад и околните улици се изпълват докрай с около пет хиляди воини, притиснати и изпаднали в паника. Особено картинно описание на сцената дава абат Уедъмстед: „… един мъж с изтекъл мозък, друг с отсечена ръка, трети с прерязано гърло, четвърти пронизан в гърдите, а цялото място отвъд запълнено с труповете на убитите“.

Сам Йорк издава заповедта раненият крал да бъде отнесен в абатството. Можело е да приключи с това, ако единствените главни играчи са били Ланкастър и Йорк. Не е известна точната последователност на събитията оттук нататък. Възприел съм онова, което ми се е сторило най-вероятният сценарий — че след като са отвели краля в манастира, истинската причина за това сражение е тласнала нещата към търсения завършек: смъртта на Съмърсет и граф Пърси.

Вярно е, че Съмърсет е бил убит под табелата на кръчмата „Замъка“ — така се сбъдва предсказанието отпреди години, че „ще умре под замъка“. Затова той избягвал замъка Уиндзор дълги години, за да не се изпълни тази поличба. В едно описание на битката се казва, че Съмърсет излязъл от кръчмата „Замъка“ и убил четирима с брадвата си, преди да го повалят.

Едно допълнително пояснение: графът на Уилтшир, ковчежникът на Хенри, решил да избяга от битката, като захвърлил доспехите си и се отправил към манастира, дегизиран като монах. Не устоях на изкушението да дам тази роля на Дери Бруър.

Процесията, която минава през Лондон, където Йорк върви зад краля, хванал за ръка Маргарет, и му дава короната в катедралата „Сейнт Пол“, е комбинация от две реални събития. Според историците първата процесия е организирана само няколко дни след битката при Сейнт Олбънс през 1455 г. и в нея Хенри язди през града с Йорк от дясната си страна и Солсбъри от лявата, а Уорик е пред тях и носи личния меч на краля. Това „радостно“ събитие приключва в катедралата „Сейнт Пол“, където очевидно кралят настоява Йорк да му даде короната. Ако предположим, че е съзнавал какво става, това унижение трябва да е било изключително болезнено за Хенри. Втората процесия е по-късно, когато Йорк върви през Лондон ръка за ръка с Маргарет, като публична демонстрация на възстановените им отношения. Тъжната истина е, че в този момент кралят е просто марионетка в ръцете на Йорк. Най-силните му лордове са убити при Сейнт Олбънс и ще минат четири години, преди родът Ланкастър да бъде в състояние да отвърне на удара.

Годините, които са изпуснати в този роман, не са съвсем без събития. Крал Хенри е покосен от още един срив, този път свързан със страх при вида на кръв, който той развива и запазва до края на живота си. Йорк е назначен за Пазител за втори път и за втори път кралят се връща в Лондон и го отстранява от поста. Повторението не е в интерес на добрия разказ, макар че в този случай истината е, че Хенри не е възстановил напълно волята и ума си. Въпреки че е освободен, на Йорк му е позволено да продължи в различни роли участието си в управлението и властта. В даден момент той бива изпратен на север, за да се справи с шотландците, които се надигат в негова защита като пълноправен крал! Самото му присъствие е достатъчно, за да прекрати бунта, както можем да си представим.

Крал Хенри прекарва голяма част от тези години или в сън, или в молитва и здравето му е винаги крехко. Върху плещите на Маргарет пада тежестта да се справи със заплахата за семейството и от този период датира прозвището, с което става популярна като архиманипулатор — обвинение и историческо гледище, които аз винаги съм приемал за твърде крайни. Вярно е, че тя води съпруга си в Кенилуърт и подсилва защитата на замъка с двайсет и шест топчета и една кулверина. Тези оръжия имат максимален обхват от около миля (и са изключително неточни), но на разстояние от четиристотин ярда със сигурност са били опустошителни и за времето си замъкът е бил недостъпен. Но пък какво друго е можела да стори кралицата, ако не да се бие, за да защити съпруга си и сина си?