Конн Иггульден - Света троица

Преценките за броя на набраните от кралица Маргарет „Храбреци“ варират. Армията при Блоър Хийт е от порядъка на шест до дванайсет хиляди. Приблизително още толкова са се съгласили да подпишат договор и да се бият за крал Хенри в случай на възникнала заплаха. Тогава единствената трудност била да се създаде заплахата. Указът за отнемане на права, използван, за да накара Йорк и Солсбъри да се задвижат, е предназначен точно за това — една невероятно мощна и рядко използвана клауза от английското законодателство която можела да прекрати съществуването на даден благороднически род и да отнеме всичките му протекции и титли. Съветът от довереници, с който разполага Маргарет, включвал и сър Джон Фортескю, съдията старейшина в Англия. Той вероятно е имал съществен принос в създаването на този указ. Вероятността подобно нещо да бъде използвано срещу тях докарва Йорк, Солсбъри и Уорик обратно на бойното поле така, както го е искала Маргарет.

Уточнение за Блоър Хийт: понякога наричат тази битка истинското начало на Войната на розите, в която Храбреците на кралицата търпят поражение поради по-доброто използване на тактиката и терена от страна на Солсбъри. Неговите съгледвачи забелязват засадата на лорд Одли, тъй че той спира и защитава десния си фланг със стена от каруци. Хемпмил Брук ги разделял и Солсбъри изиграва едно фалшиво отстъпление, за да изтегли напред конниците на Храбреците, а после напада и убива стотици. Барон Одли ръководи контраатаката, при което и той загива в боя. Смята се, че три хиляди поддръжници на Ланкастър губят живота си там срещу около хиляда от страна на Солсбъри, макар че да оцелееш срещу такова множество не е лесна работа. Солсбъри продължава похода си на юг към Лъдлоу, макар че плаща на един местен свещеник да стреля из пустошта цяла нощ с оръдието, за да обърка потенциалните подкрепления на Ланкастър. Съществува легенда, че кралица Маргарет наблюдава битката и нямаме причини да се съмняваме в това, още повече че тук е включена и любопитната подробност как тя накарала някакъв ковач да подкове коня ѝ с подковите на обратно, за да заблуди преследвачите си. В крайна сметка Храбреците са нейната първа положила клетва армия. Логично е да е искала да ги види в действие срещу врага.

Уточнение за Едуард, граф Марч: в наше време височина от 6 фута и 4 инча (193 см) не е кой знае колко рядко явление и примери за това могат да се открият, когато се съберат заедно сто човека и отгоре. Средната височина на днешния мъж (за мен лично необяснимо ниска) е около пет фута и осем инча (172 см). За петнайсети век обаче, когато най-вероятното предположение за средната височина на мъжете е между пет фута и три инча (155 см) и пет фута и седем инча (170 см), осемнайсетгодишният граф Марч би трябвало да е изглеждал като Голиат на бойното поле. Еквивалентната височина днес би бил воин в железни доспехи, който се извисява над шест фута и девет-десет инча (205-208 см), (впрочем толкова е висок писателят Майкъл Крайтън), при това мъж, който се е биел и придвижвал с огромна бързина и сила. Ефектът на такъв воин в битка едва ли е бил незначителен.

От социална гледна точка е интересно да отбележим, че хранителната диета е ключов фактор за височината. Средновековните благородници се хранели по-често с риба и месо, отколкото простолюдието. Като цяло, те трябва да са били по-високи от повечето други класи в страната, едно преимущество откъм сила и мощ, което вероятно се е увеличавало от непрекъснатите тренировки от най-ранни години.

Едуард Марч се прибира в Англия от Кале с Уорик през късното лято на 1459 г. като реакция на заплахата за издаване на Указ за лишаване от права и спешно се отправя на север, за да се срещне със силите на Йорк и Солсбъри. Те се връщат в Лъдлоу и заварват бедствено положение там — всичките им надежди са разбити и всички главни герои са принудени да бягат. Вярно е, че капитан Андрю Тролоп отказва да се бие срещу армия, която очевидно е предвождана от собствения му крал. Дезертирането му заедно с шестстотин души от гарнизона на Кале става превратният момент на битката и причината за падението на Йорк. По-късно Тролоп получава рицарско звание за своята служба.

След това дезертьорство „битката“ за моста на Лъдфорд е практически безкръвна. Армията на краля е обградила много по-малобройна сила и води дребни схватки със защитниците. Йорк, Солсбъри, Уорик и Марч взимат необичайното решение да избягат. Сигурно си струва да подчертаем, че малко вероятна е била перспективата да бъдат убити съпругата на Йорк и децата му. Йорк отива в Ирландия, а Солсбъри, Уорик и Марч се връщат обратно в Кале, като пристигат там през ноември 1459 г. Както и да се погледне, това е бил пълен крах и би трябвало да бележи края на тяхната кауза. Това не се случва и трябва да се приеме като доказателство за енергията и способностите им.