Конн Иггульден - Кръвна връзка

Маргарет наклони глава, доволна, че е бил честен с нея.

— Мисля, че за това ти имам доверие, мастър Бруър. Ти разбираш от тези неща. Аз никога не бих загубила от враговете си, като запазя честта си, ако честта е нужната цена. Бих избрала победата — и бих си платила за нея.

Дери затвори очи за миг, главата му клюмна надолу, разбирайки смисъла на думите ѝ. Познаваше Маргарет като момиче, но впоследствие тя се обигра в заговори, битки и преговори и стана прикрита и отмъстителна жена.

— Разговаряли ли сте с лорд Съмърсет, милейди?

— Да, Дери, разговарях. Аз го избрах да води армията ми — и не съм избрала глупак. О, знам, че не обича да иска мнението ми, но би го направил, ако му го наложат. Младият Съмърсет е настървена личност, така мисля, силен както в ръцете, така и в духа. Мъжете го обожават заради това как реве. Но нима баща му би отгледал глупак? Не. Той смята, че ти ще ни забавиш на север, за да събираме храна, вместо просто да си я вземем, някакви подобни притеснения. Милорд Съмърсет мисли само как да стигнем до Лондон и как да поддържаме мъжете силни. Нищо лошо няма в подобни грижи за армията ми, Дери.

Докато кралицата говореше, Дери успя да прикрие изненадата си. Не беше очаквал младокът Съмърсет да преглътне гордостта си и да помоли Маргарет да отсъди кой е прав. Това подсказваше лоялност и зрелост, които, колкото и да бе странно, вдъхнаха надежда на Дери.

— Милейди, Уорик е най-силен на юг. Последователите му са най-вече от Кент и Съсекс, тези забравени от Бога размирни графства. Трябва да ги преодолеем и или да си вземем обратно краля, или…

Очите му се спряха върху двете момчета, щом пръчките изведнъж пак защракаха. Ако крал Хенри не оцелееше, почти целият род Ланкастър щеше да се състои от един седемгодишен принц с подутина над едното око, който в този момент много упорито се мъчеше да удуши противника си.

Маргарет проследи погледа му, после го погледна с въпросително вдигнати вежди.

— Както и да се развият нещата — добави Дери, — от този ден нататък кралят ще трябва да управлява в мир. С правилната история в правилните уши крал Хенри би могъл да бъде… завърналият се от Авалон Артур, Ричард от Кръстоносните походи. Би могъл да бъде богопомазаният и възстановен на трона крал — или пък още един крал Джон Лакланд, милейди, с разни тъмни истории, които го следват като сенки на всяка крачка. След себе си сме оставили следа от опустошения по протежението на половин Англия. Стотици километри смърт и плячкосване и всички онези, които ни проклеха, сега ще гладуват. Деца като тези две момчета ще умрат, защото нашите войници им откраднаха добитъка и изядоха семената за следващата реколта, и не им оставиха какво да садят през пролетта.

Обладан от възмущение, той се сепна, като усети върху ръката си пръстите на кралицата. Докато говореше, бе наблюдавал момчетата, които се валяха в калта, вместо да отправи директно молбата си към Маргарет. Сега се обърна към нея и видя в очите ѝ увереност и сдържаност.

— Не мога… да платя на мъжете, Дери. И това е валидно, докато не стигнем в Лондон, а може би дори и тогава няма да мога. Те със сигурност ще трябва пак да се бият, преди да успея да се добера до достатъчно монети, с които да им напълня кесиите, а кой знае как ще се развият нещата? Знаеш, че след като не им плащат, те очакват да бъдат оставени като хрътки да ловуват на воля. Очакват да съберат плячка по пътя наместо заплащане.

— Това ли ви каза Съмърсет? — отвърна Дери с леден глас. — След като е такъв страхотен господар, защо не ги хване тия хрътки за врата и…

— Не, Дери. Ти си най-довереният ми съветник, знаеш го. Специално в този случай искаш твърде много. Като заслепена съм, Дери, виждам само Лондон и нищо друго пред себе си.

— И не подушвате мириса на дим във въздуха, нито пък чувате как пищят жените? — попита Дери.

Безумно смело беше да я предизвиква по този начин, независимо че отношенията им датираха отдавна. Видя, че високо на скулите ѝ избиха розови петна, които плъзнаха по кожата ѝ чак до врата. И през цялото време тя не го изпускаше от очи, сякаш той пазеше всичките тайни на света.

— Това е една много тежка зима, мастър Бруър — и продължава така. Щом трябва да извръщам очи от злините, за да получа обратно съпруга си и трона му, ще бъда сляпа и глуха. И ти ще бъдеш ням.

Дери си пое дълбоко въздух.

— Милейди, аз остарявам. Понякога си мисля, че работата ми е подходяща за по-млад мъж.

— Дери, моля те. Не исках да те обиждам.