Конн Иггульден - Кръвна връзка

— Господ ще чуе молитвите ти, Ричард — рече брат му Джордж. — Отвъд това всичко вече е свещена мистерия. Греховна гордост е да мислиш, че би могъл да разбереш какви са плановете божи за нас — или за семейството. Не можеш, братко — и не бива да скърбиш за онези, които изпитват единствено радост.

Уорик се пресегна и сграбчи с любов епископа зад врата. За своя изненада установи, че думите му са го успокоили, и изпита гордост заради по-малкия си брат.

— Има ли новини от Йорк? — продължи Джордж Невил със спокоен глас.

От тримата братя Невил епископът сякаш бе приел смъртта на баща им най-спокойно, без признаци на гнева, който разяждаше Джон, или пък мрачната злоба, с която сутрин отваряше очи Уорик. Каквото и друго да им вещаеше бъдещето, то щеше да им се изплати заради всичките неприятности, цялата болка, на която бяха подложени.

— Едуард изобщо не пише — отвърна Уорик с видимо раздразнение. — Дори нямаше да знам, че е победил Тюдорите, ако не бяха собствените им опърпани бежанци, които моите хора залавят и разпитват. Последното, което чух, беше как Едуард Йоркски седи върху купчина умрели уелски стрелци и се напива до забрава заради смъртта на баща си и брат си. Не обърна внимание на съобщенията, които му изпратих, за да му кажа колко много се нуждаем от него тук. Знам, че е само на осемнайсет, но на неговата възраст… — Уорик въздъхна. — Понякога си мисля, че огромният му ръст само прикрива какво момче е още. Не мога да разбера защо се мотае още в Уелс да се отдава на скръбта си, докато кралица Маргарет е тръгнала срещу мен тук. Само за себе си мисли, за собствената си благородна скръб и за гнева си. Имам усещането, че изобщо не го е грижа за нас, за баща ни. Разберете ме правилно, момчета: казвам го само на вас и на никой друг.

Със смъртта на баща си Джон Невил беше придобил титлата барон Монтагю. Това издигане беше видно от богато украсеното му ново наметало, от плътната материя на клина и чудесните ботуши, взети на вересия от шивачи и обущари, които с доста по-лека ръка даваха на един лорд, отколкото на един рицар. Независимо от пластовете топъл плат, Монтагю погледна издутите стени на палатката и потрепери. Трудно бе да си представи, че някой шпионин би могъл да го чуе от воя на вятъра наоколо, но не му струваше нищо да бъде предпазлив.

— Ако бурята се засили още, палатката ще литне във въздуха и ще се понесе над армията като ястреб — рече Монтагю. — Братко, нуждаем се от това момче Йорк, независимо колко е млад. Седях до крал Хенри тази сутрин, докато пееше разни химни и песни под дъба. Знаете ли, че някой ковач му е сложил окови на крака? — Уорик вдигна замислено поглед и Джон Невил протегна напред длани, за да успокои с жест притесненията му.

— Не са окови, братко. Просто едно въже, за да го спънат, да не вземе нашият невинен крал да се запилее нанякъде. Говориш за това какво момче е Едуард, но той поне е прекрасно, силно момче, има си характер и действа твърдо. А този Хенри е ревливо дете, не бих могъл да следвам такъв човек.

— Тихо, Джон — рече Уорик. — Хенри е ръкоположеният крал, все едно дали е сляп, или глух, или куц, или… бавноразвиващ се. У него няма злост. Той е като Адам преди грехопадението; не, като Авел, преди Каин да го убие от завист и злоба. Като ми казваш, че са го вързали, слагаш срамно клеймо върху всички ни. Ще наредя да го освободят.

Уорик отиде до палатката и започна да дърпа връзките ѝ, докато входното покривало не се отвори достатъчно, за да пусне вятъра вътре. В ъгъла някакви книжа се разхвърчаха като птици, след като се измъкнаха изпод оловната тежест, която ги притискаше.

Когато входът зейна, пред братята навън се разкри нощна сцена, която с лекота можеше да мине за картина на ада. Сейнт Олбънс се намираше точно на юг от тях. Преди града, в тъмнината, огрени от запалени факли, десет хиляди мъже работеха около това място и строяха защита в три огромни въоръжени групи. Огньове се виждаха във всички посоки, като звезди в небето, макар че отдаваха мрачна светлина. Дъждът падаше над тази маса от хора на приливи и сякаш раздаваше мокри плесници, доволен от тяхната нищета. Шумът му бе заглушен от виковете на мъже, приведени под тежестта на греди, подкарали мучащи волове, които теглеха каруци по трасетата.

Уорик усети, че братята му застанаха до него и също се загледаха навън. Около двеста кръгли палатки оформяха сърцевината на лагера — всичките обърнати на север, откъдето знаеха, че ще се появи армията на кралица Маргарет.