Конн Иггульден - Кръвна връзка

— Лондон е велика крепост на велика река — изведнъж каза Едуард. Гласът му прозвуча рязко и ясно и отекна от стените наоколо. Говореше като Цезар. Докато го гледаше, Уорик усети как сърцето му подскача обнадеждено за първи път, откакто бе чул вестта за смъртта на баща си.

— На днешния ден аз станах крал Едуард Четвърти на Англия, Уелс и Франция, лорд на Ирландия по Божията воля, в присъствието на неговата Света църква и в името на Исус Христос, амин.

Тълпата от коленичили хора повтори думите му и се прекръсти. Нито един не стана, макар че мръзнеха на вледеняващия вятър. Едуард ги гледаше отвисоко.

— Призовавам ви сега като ваш законен владетел! Благородници и обикновени граждани, приканвам ви на своя страна. Донесете мечове и брадви, ками и тояги или лъкове! Аз съм Едуард Плантагенет, кралят на Англия! Разнесете новината. Призовавам ви, вървете с мен!

Едуард вдигна половината от кръглия сребърен печат, който тежеше върху дланта му. С нокътя на палеца си изстърга останало петънце от червен восък и го запрати във въздуха. Около него бяха подредени дузина продълговати маси, целите затрупани от призовки за военна повинност, адресирани до рицари и лордове. Трийсет и две графства и десетина града щяха да получат тези свитъци пергамент, които изискваха от най-добре въоръжените мъже в страната да отговорят на призива на новия крал.

Едуард се усмихна, щом четиримата носители на Големия печат се пръснаха да изпълняват задачите си. Мангалите даваха достатъчно топлина, за да накарат всички да се изпотят. Един от мъжете разбъркваше голям казан с восък с цвета на кръв, докато други двама се грижеха за по-малки съдинки с гореща вода, която вреше около глинени делви. Щом восъкът се разтопи, те вдигнаха делвите с парцали, навити около дръжките им, и склониха глави, за да покажат, че са готови.

Едуард ги подкани с жест, като разсече въздуха с ръка.

— Продължавайте.

— Ваше Величество, няма нужда да… Ние имаме, ъъ… — единият се изчерви и се вторачи в краката си.

— Не, ще го сторя. Първият ми кралски печат заслужава да го поставя лично.

Слугата преглътна и заедно с другарите си приближи към обръча от маси. Едуард постави върху тях печата и двамата мъже бързо пристъпиха напред. Единият отля точно необходимото количество восък в сребърния калъп, докато другият сложи златна панделка и разля диск от восък върху свитъка, за да подготви повърхността. Това беше дело на експертни ръце и очи и Едуард ги наблюдаваше впечатлен, после обърна втвърдяващия се печат, преди восъкът да стане прекалено твърд. Чака, както му се стори, векове, докато носещите печата се суетяха около веществото, което управляваше живота им.

Един от тях отстрани сребърните половинки, оставяйки идеален отпечатък на Едуард, седнал върху трона с кралския скиптър. Майсторът ювелир в съкровищницата на Тауър му го беше отлял предната вечер и той само можеше да му се чуди и мае, докато служителят чистеше печата и го пусна в съд с ледена вода, за да подпомогне процеса.

— Хайде пак — рече Едуард и погледна към пръстена от бял плат.

— Ще взема готовия, Ваше Величество, ако ми разрешите — каза Уорик зад гърба му.

Едуард се обърна с усмивка на уста и направи знак на другия да му го предаде.

— Странно е да видя лицето си от восък — каза му Едуард. — Все още ми е трудно да повярвам. Толкова бързо се разви всичко.

— И още се развива — добави Уорик. — Осемдесет конници чакат, готови да отнесат призива ти докъдето трябва. Норфолк е навън и събира рицари, прокламира новия крал и рода Йорк на трона.

Едуард кимна. Движеше се с носещите на печата и още веднъж обърна сребърния калъп. Загледа се в образа, оставен във восъка, и заклати невярващо глава.

— Добре. Засега това е достатъчно, господа. Можете да продължите без мен, докато всичко е подпечатано. Милорд Уорик ще ги отнесе.

Четиримата подчинени се поклониха ниско, притиснали съдовете и сребърните пособия към гърдите си. Едуард избута една от масите, за да излезе от обръча, като придвижи масивната дъбова мебел само с една ръка.

— Преди една нощ бях обявен за крал — рече той. — Резултатът от това май е, че всички други имат да вършат хиляди неща, докато аз седя тук и си играя с восък. Нима можеш да го отречеш?

Уорик се засмя, макар че гласът му заглъхна веднага щом видя как в очите на Едуард проблясват опасни искри. Далеч от факлите и масите новият крал сякаш се бе извисил на ръст.