Конн Иггульден - Кръвна връзка

— Добра работа — рече старият мъж и подсмъркна. — Замаяхте ли го първо?

— Вероятно не — отвърна Дери, доволен, че вече се е успокоил.

За негово изумление старият шериф изведнъж скочи към мъжа в ръцете му и му заби юмрук под ребрата. Монтагю простена и главата му се отпусна безжизнено.

— Той се изправи срещу краля, заслужава да му бяха отрязали топките — заяви шерифът.

— Аз съм навит, ако и ти си — веднага додаде Дери.

Старият мъж се замисли, докато Монтагю се мъчеше да се свести, едва осъзнавайки какво обсъждат двамата. Дери отново приготви тоягата, с която да го накара да млъкне.

— Не, по-добре не — с неохота рече шерифът. — Ако го позволя, и моите сигурно ще загубя. Ще го завържа за коня, да не вземе да падне. Ще трябва още малко да го свестиш, за да си подпише името, иначе не мога да го пусна.

Дери тупна шерифа по гърба, усетил братска душа. Заедно двамата вдигнаха Монтагю и го понесоха по стълбите към вече избледняващата светлина на деня и към възвърнатата му свобода. Кръвта от отпуснатата ръка на благородника оставяше следа, така както и раните щяха да оставят белег.

Маргарет потръпна под погледа на дружината шотландци. Не беше от страх. Тези брадясали момчета ѝ останаха верни — ако не на нея, то на собствената си кралица. Но студът сякаш ставаше по-ужасен с всеки изминал ден, макар тя да носеше по няколко наметки и пластове вълна и лен под тях, които да я пазят от вятъра. Март беше започнал, но още нямаше следа от пролетта. Разораните нивя бяха твърди като камък. Град Йорк се гушеше край огньовете и хапваше яхнии, сготвени от онзи вид варива, които държаха с десетилетия и се вадеха единствено когато всичко друго беше изядено. Зимата означаваше смърт и тя не вярваше на очите си как тези млади мъже щяха да тръгнат пак с боси крака на север. Раменете ѝ се разтресоха при мисълта, че ще загуби четири хиляди от войниците си, но им беше предложила всичко, което имаше. Нямаше вече с какво да ги задържи.

— Милейди, чест беше за тези момчета тук — каза водачът им Андрю Дъглас през гората от гъста черна брада — да видят как се държи една друга велика дама. Ще отнеса новината обратно на нашата кралица — за разгрома на най-силните ви врагове и за това как спасихте съпруга си крал Хенри от хватката на онези, които можеха да го наранят.

Дъглас кимна, сякаш доволен от себе си, и мнозина от младите мъже, качени на кон или пък пешаци, изкопираха движението и се усмихнаха, горди от онова, което бяха постигнали.

— Никой не би могъл да каже, че не сме изпълнили своята страна от сделката, милейди. Моите момчета оставиха кръвта си по тази земя — а в замяна ни обещахте Беруик и малкото ви момче Едуард за зет.

— Не ме поучавай, Андрю — изведнъж се обади Маргарет. — Знам какво съм направила — тя изчака за миг, за да види как шотландският водач се изчервява от неудобство, после продължи: — И ще спазя всичките си уговорки. Бих обещала и повече, милорд, ако смятах, че ще останете. Твоите хора показаха сила и вярност.

Тогава ѝ се прииска да си прехапе езика — лоялността беше изцяло към собствената им кралица, но истината беше, че спазиха своята страна от споразумението помежду им — и ѝ помогнаха да спечели обратно всичко, което бе загубила.

— Мъжете ми имат стопанства, които трябва да засеят през пролетта, милейди, макар че е хубаво да знаем, че тъй високо ни оценяват тук на юг.

Маргарет премигна при мисълта, че шотландците може да приемат Йорк за южен град.

— Въпреки това не бихме си тръгнали, ако почти половин Англия не бе дошла да се бие за вас.

Дъглас показа с жест наоколо си към огромния лагер край града, лордове и воини, които се бяха стекли от север, запад, юг, та дори от крайбрежните селца, където кораби акостираха и бълваха още мъже. Малко признаци за такава подкрепа бе имало преди, когато Хенри беше пленник, а Маргарет я бяха подгонили като пролетен заек. Сега всичко се беше променило. Тя сведе глава, за да прояви уважението си към водача, който се изчерви още по-силно. Маргарет се пресегна и хвана ръката му.

— Дадох ти писмата си до кралица Мери. В тях изказвам благодарността си — и няма да забравя каква роля изигра ти, Андрю Дъглас. Ти дойде, когато бях загубена, потънала в тъмнина, без светлинка, която да освети пътя ми. Господ да те благославя и да те пази по пътя ти.

Водачът им вдигна ръка и капитаните му я поздравиха, размахваха шапки и копия. Маргарет се извърна леко, щом усети Дери Бруър до рамото си, дошъл да гледа отпътуването им.