Конн Иггульден - Кръвна връзка

— Отстъпление в пълен порядък! — изкрещя той, изчаквайки капитаните му да подемат вика. Простена на глас при мисълта, че изоставя прекрасните си топове, но тази част от полето вече беше завзета. Нямаше връщане назад дори само за да зачукат шиповете и да ги повредят тъй, че никой да не може да ги използва. Той знаеше, че ще трябва да отлее нови, по-големи оръдия с водоустойчиви покривала над зарядните камери в северните леярни.

Заповедта му бе повторена стотици пъти из бойното поле. В друг някой ден врагът може би щеше да отговори с натиск, омаян от миризмата на победата. Но в проливния дъжд и в лепнещата кал редиците им спряха още щом се появи първата свободна зона, останаха на място и бършеха дъжда от очите и косите си, докато армията на Уорик им обръщаше гръб, за да се оттегли.

Маргарет седеше в приятното помещение на странноприемницата, стоплено от сухите пънове в огъня. Собственикът беше изпратил цяла свинска глава, която сложиха да къкри за кралицата. В казана тя бълбукаше в тъмен сос, със зеленчуци и боб. Докато Маргарет гледаше вътре, някоя част от бледата зурла или муцуната току изплуваше и я зяпваше, преди отново да потъне и изчезне. Странно я впечатляваше това и тя се взираше като замаяна, докато наоколо хората ѝ сновяха насам-натам. Синът ѝ Едуард седеше смълчан и сърдит, защото му забраниха да бута свинската глава с пръчка.

Обичайните посетители бяха отпратени заради стражите и сина ѝ. Беше чула шум от нещо като схватка на улицата, когато някакви местни момчета се опитаха да възразят. Личната ѝ стража от шотландци и англичани с удоволствие ги бе прогонила, като помагаха на по-бавните с ботуш в задника. Градът в района на странноприемницата се беше смълчал и тя чуваше единствено тропота на дъжда по покрива, шепота на гласове и монотонното съскане и пропукване на огъня. Потри дланите си една в друга и с нокти ги почисти.

И преди беше виждала битки — достатъчно, та да не ѝ се ще да вижда пак. Потръпна при спомена за пищящи мъже, с гласове по-тънки от женските или от заклани животни, които квичат в агония. При всички други житейски ситуации виковете от болка предизвикваха някаква реакция, усилие да бъдат спрени. Съпругата тичаше при съпруга си, ако той се посече с брадвата. Родителите хукваха при детето, което крещеше от треска или заради счупена кост. Но на бойното поле и най-грозните писъци и ридания оставаха безответни, дори по-лошо, разкриваха слабостта на ранения и привличаха хищника отсреща. Маргарет се вторачи в клатушкащата се във водата свинска глава, която я гледаше, и извърна поглед. По ръцете ѝ преминаха тръпки.

Отвън дочу коне и виковете на мъже, които подадоха тайната дума за деня на пазачите. Дери Бруър бе настоял за тези неща, като заяви, че ще бъде глупак, ако позволи да заловят кралицата заради липсата на няколко детински пароли и ритуали. Маргарет се смръщи, като чу гласа, който отговаряше на въпросното име, чудейки се защо главният ѝ шпионин се е върнал от Сейнт Олбънс. Битката нямаше как да бъде спечелена толкова рано през деня, нали така?

Синът ѝ се надигна и изтича към отворената врата, като махна с ръка за поздрав. Маргарет изведнъж вдигна очи, щом усети, че той млъква ненадейно и се ококорва. Почти бе станала от стола, когато чу тракането на оръжието на мъже в доспехи, които коленичеха върху камъните на улицата. Гласът на Дери се извиси по-силно.

— Господа, предавам ви Негово Величество крал Хенри Английски, лорд на Ирландия, крал на Франция и херцог на Ланкастър — каза той.

Ясно чуваше доволството в гласа му. Отиде до вратата и подмина сина си, все още застанал със зяпнала уста като някой селски идиот. Когато полите ѝ го пометоха, Едуард сякаш се разбуди и се втурна навън с нея, на дъжда.

Маргарет не беше виждала съпруга си от осем месеца, откакто бе спасила себе си и сина си, оставяйки Хенри сам в палатката му в Нортхамптън. Почувства, че се изчервява при мисълта, че той може да я укори, но въпреки това вдигна високо глава. Уорик и Йорк триумфираха тогава, впрягайки всички сили да заловят краля от рода Ланкастър. След тази най-ниска точка в борбата тя бе успяла да обърне победата им в поражение. Йорк и Солсбъри бяха мъртви, а Уорик — притиснат. А съпругът ѝ беше оцелял след премеждията. И това бе всичко, което имаше значение.

Хенри слезе от коня и се обърна, залитайки от силата, с която синът му го прегърна.

— Едуард — продума той, — о, момче! Колко си пораснал! Майка ти тук ли е? А, Маргарет, ето те и теб. Няма ли прегръдка за мен? Много време мина.