Конн Иггульден - Кръвна връзка

Уорик избърса от челото си потта и дъжда. При цялата му външна самоувереност положението му все още беше близко до отчайващо. Не можеше да си позволи да мисли, че Джон ще падне. Толкова скоро след загубата на баща им това щеше да му дойде твърде много.

Помисли си, че направо му се доплаква, като гледа как влачат оръдията му. Те бяха поставени в специални легла, в структури от торф и тухли, нагласени и прицелени, заобиколени от навеси, които да пазят ценния барут. И всичко това сега беше изровено и разрушено. Черно-бронзовите тръби блестяха на дъжда, едва покрити с платно, което по-скоро се подмяташе под колелата и им пречеше, та трябваше да се издърпва, отколкото предпазваше отвора, който водеше до огневата камера. Все пак десетина от най-големите оръдия бяха страховита гледка, наредени едно до друго и с по-малките кулверини помежду им. Мангалите бяха докарвани на групи от по четирима, които мъкнеха греди като гребла, а желязната клетка, пълна с въглища, се вместваше между тях. Уорик чуваше как пламъците съскат и пращят с усилването на дъжда. В бързината някои се изсипаха и по мократа земя припълзя огромна вълна от пара.

Зад топчиите идваха стотици, въоръжени с ръчно оръжие. Те тичаха с почернени лица и пушки, увити в платно, които носеха на рамо. Някои вече бяха заредили дългите цеви, бяха насипали вътре черните зрънца и запалили бавния фитил, който се виеше като змия, готов да бъде поставен. Огнестрелното оръжие беше доста по-евтино от арбалетите и хората имаха нужда само от един ден, за да се научат да боравят с него. Уорик поклати глава с изумление. Дъждът все повече се усилваше, облаците на небето над главите им се сгъстяваха. Щеше да е чудо да се види как действа новото оръжие, ако изобщо сработеше.

Редица след редица армията на Уорик се обръщаше към звука от метален сблъсък. Бойците в червено облекло им осигуриха време със стрелите си по крилата, докато левият фланг на Монтагю отстъпваше без командира си, мъжете спираха само за да си поемат въздух и да изругаят, окървавени, след като веднъж преминеха линията на топовете.

Тогава навлязоха редиците с огнестрелно оръжие в ръце, за да посрещнат врага прави, с приведени в дъжда глави. Земята беше хлъзгава и те залитаха и псуваха, докато успеят да вдигнат пушките на раменете си и да погледнат в цевта с едно затворено око.

— Стреляйте! — прошепна Уорик.

Сержантите му изреваха заповедта и надолу по редицата изникнаха облачета дим, щом мъжете допряха фитилите към влажния барут. Авангардът на кралицата не се стресна и продължи напред в изряден ред. Те не виждаха заплаха сред онези, които стояха пред тях.

Пукотът, който разцепи въздуха, приличаше повече на съскане, отколкото на гръм. Щипещ пушек изненада кралската армия и спря устрема ѝ. Тук-там се появиха празнини на местата, където мъжете падаха — улучени или умрели. Преди останалите да могат да реагират, артилеристите на Уорик им обърнаха гръб и хукнаха зад линията на тежката артилерия, за да презаредят. Сред силите на кралицата се надигна вой от объркване и гняв — и топовете им отговориха. От толкова близко дори най-слабият изстрел разкъсваше редиците им и наоколо се разхвърчаха крайници и кости. Тъй като врагът беше в непосредствена близост, въоръжените с пушки веднага приближиха горещия фитил към барута в огневата камера, после само побягваха, докато целият свят се разтрисаше.

Уорик усети, че сърцето му бие лудо. Насред пушека и пръстта сред кралските войници проблесна злато, след това всичко се скри зад сиви облаци. Мъжете се хвърлиха на земята в паника, запушвайки си ушите от тътена, който притискаше телата им и ги оглушаваше. Неколцина от тях, които бяха близко до пушките, но се бяха спасили, се втурнаха напред, обзети от някаква лудост, с вдигнато оръжие, пищящи, а смърт бе изписана в подивелия им поглед.

След като топовете изстреляха залп, фронтът им бе преодолян. Изпука един последен изстрел, зад линията на кралските редици, може би от по-дълъг фитил или пък заради влажния барут. Каменното топче се вряза в тичащите мъже. Всичко останало беше затихнало. Уорик стисна юмруци, когато започнаха да разсичат войниците му, след като пушките им бяха станали по-непотребни и от пръчки. Трийсетина от тях се помъчиха да спрат отстъплението и той наблюдаваше с отчаяние как останаха в редица и вдигнаха оръжие да се прицелят. Духът му спадна, като видя как се вглеждат в цевта, издърпват на място фитилите и се образува единствено малко, влажно облаче или пък съвсем нищо.