Генри Миллер - Колосът от Маруси

Здесь есть возможность читать онлайн «Генри Миллер - Колосът от Маруси» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: Колибри, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Колосът от Маруси: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Колосът от Маруси»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В навечерието на Втората световна война Милър заминава на пътешествие в Гърция по покана на английския романист и поет Лорънс Даръл. Запленен от гръцката история и култура, от гръцкия характер и гръмовержните майстори на устното и писаното слово, той създава едно от най-емоционалните и възторжени произведения в световната литература, посветени на тази древна цивилизация и на днешните й следовници. В него присъства всичко, което олицетворява Гърция — руини, легенди, митове, герои, богове, живописни острови и море, обвеяни от магично минало. В съзнанието на автора страната поражда множество асоциации с разни епохи и личности от човешката история, разпалва въображението му, рисуващо образи и картини, съизмерими по размах с вековните предания. Ала има и нещо повече в наситеното повествование отвъд географските и историческите измерения, и тъкмо то придава сила и красота на въздействието. „Колосът от Маруси“ е духовен пътепис, плод на пътуване с широко отворени сетива към хилядолетния дух на Гърция и към душата на нейните обитатели. От неизчерпаемите недра на гръцката земя, населена с божества, Милър пие древност, виталност, чудотворство и душевен мир, жадно и с наслада, която лъха от всеки ред.
  
Хенри Милър е роден през 1891 г. в Ню Йорк. Отказва се от следване в университета, сменя множество професии. Установява се във Франция (1930–1939) като европейски редактор на американското списание „Феникс“. През 1939 г. се преселва в Гърция, а от 1940 г. отново е в САЩ — Калифорния, където живее до смъртта си (1980). Неговите най-добри произведения дълго време са били забранявани в САЩ. Автор е на романите „Тропика на Рака“, „Тропика на Козирога“, „Черна пролет“, създадени през 30-те г. на XX век във Франция, както и на автобиографичната трилогия „Разпятие в розово“: „Сексус“ (1949), „Плексус“ (1953), „Нексус“ (1960). Публикува сборници с разкази, очерци, стихотворения в проза, както и с есета и мемоарна проза. Творчеството му, често оценявано като скандално, понякога и антифеминистично, оказва дълбоко влияние върху писателите от бийт поколението. 
Американският белетрист Хенри Милър (1891–1980) е известен най-вече с романите си „Тропик на Рака“, „Тропик на Козирога“ и „Черна пролет“, изпълнени с видения, символика, еротика, фантазия и много хумор. „Колосът от Маруси“ го представя в различна светлина и по мнение на мнозина, а и на самия него, е най-ярката му творба. В колоритния портрет на гръцкия интелектуалец и бохем Георгиос Кацимбалис някои критици съзират елементи на изразителен автопортрет.

Колосът от Маруси — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Колосът от Маруси», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Когато на следващата сутрин се събудих, Кацимбалис вече бе излязъл от хотела. Мистър Джон ме увери, че съм щял да го намеря надолу към колежа на Анаргирос. Изгълтах мазната си закуска и поех по пътя покрай брега. Колежът, както почти всичко значително на Спецес, бе дарение от цигарения бос. Спрях пред входа, възхищавайки се на постройката, и като се обърнах да си ходя, видях Кацимбалис да наближава, размахвайки бастунчето си. Влачеше със себе си някакъв свой приятел — ще го нарека кириос Ипсилон, за повече дискретност. Кириос Ипсилон, както разбрах, беше политически изгнаник; бил прехвърлен на Спецес от друг остров заради проблеми със здравето. Той ми допадна веднага, още от момента, в който си стиснахме ръцете. Тъй като не знаеше английски, говореше на френски, но с немски акцент. Беше грък до мозъка на костите си, както само един грък го може, ала беше учил в Германия. Харесаха ми енергичният му жизнерадостен характер, прямотата, любовта му към цветята и метафизиката. Заведе ни в стаята си в голяма, безлюдна къща, в която е била застреляна знаменитата Бубулина. Докато си бъбрехме, измъкна една тенекиена вана и я напълни с топла вода, за да се изкъпе. На полица до леглото му бяха наредени книги. Хвърлих един поглед на заглавията на пет или шест езика. „Божествена комедия“, „Фауст“, „Том Джоунс“ 31 31 Става дума за „Историята на Том Джоунс, подхвърлено дете“ на Хенри Филдинг. — Б.р. , няколко тома на Аристотел, „Пернатата змия“ 32 32 Става дума за „Пернатата змия“ на Д. Х. Лорънс. — Б.р. , „Диалози“ на Платон, два или три тома на Шекспир и прочее. Превъзходна храна за продължително изгнание. „Значи, знаете малко английски“, рекох аз. О, да, бил го учил в Германия, но не го говорел много добре. „Иска ми се един ден да прочета Уолт Уитман — добави бързо. Беше седнал във ваната и се сапунисваше и търкаше енергично. — За укрепване на духа — поясни, въпреки че никой от нас не бе споменал нищо за банята. — Трябва да имаш редовни навици — продължи, — иначе рухваш. Ходя доста, за да мога да спя нощем. А нощите са дълги, да знаете, когато не си свободен.“

— Той е голяма работа — рече Кацимбалис, докато се връщахме към хотела. — Жените са луди по него. Има интересна теория за любовта… Накарай го да ти я изложи някой път.

Като заговорихме за любов, се сетих за Бубулина.

— Защо не чуваме по-често за Бубулина? — подхвърлих. — Тя ми прилича на Жана д’Арк.

— Хм — изпуфтя той, спирайки рязко. — Какво знаеш ти за Жана д’Арк? Знаеш ли нещо за любовния й живот?

Пренебрегна въпроса ми за Бубулина и ми разказа една невероятна история, и аз не се съмнявам, че по-голямата част от нея бе истина.

— Защо не я напишеш тази история? — попитах го направо.

Отвърна ми, че не бил писател, че работата му била да открива хората и да ги показва на света.

— Но аз не съм срещал човек, който да умее да разказва като теб — настоявах. — Защо не се опиташ да разказваш историите си и някой да ги записва? Това поне можеш да го направиш, нали?

— За да разкажеш добре една история — рече той, — ти е нужен и добър слушател. Не мога да разказвам на автомат, дето ще я стенографира. Освен това най-хубавите истории са онези, които не искаш да бъдат съхранени. Имаш ли някаква arriere-pensee 33 33 Arriere-pensee (фр.) — задна мисъл. — Б.пр. , историята ти е съсипана. Тя трябва да е подарък… да я хвърлиш на кучетата… Аз не съм писател — добави, — аз съм импровизатор. Обичам да се слушам, докато говоря. Говоря прекалено много — това е порок. — И замислено додаде: — Каква ти е ползата да си писател, писател в Гърция? Никой не чете гръцките автори. Тук, ако имаш хиляда читатели, си щастливец. Образованите гърци не четат собствените си писатели; те предпочитат немски, английски, френски книги. Един писател няма никакъв шанс в Гърция.

— Ала произведенията ти може да бъдат преведени на други езици — не преставах да го убеждавам аз.

— Няма език, който да може да предаде аромата и красотата на съвременния гръцки — отвърна той. — Френският е дървен, скован, разсъдъчен, твърде педантичен; английският е прекалено плосък, прекалено прозаичен, прекалено бизнесменски… объркваш се в глаголните форми. — Продължи в същия дух, размахвайки ядосано бастуна си. Взе да рецитира едно от стихотворенията на Сефериадис на гръцки. — Чуваш ли това? Самото му звучене е прекрасно, не е ли така? Какво ще ми предложиш на английски, което да е равностойно дори само на чистата красота на звученето? — Изведнъж започна да реди напевно стих от Библията. — Е, това е друго — каза, — но този език вече не го използвате, сега той е мъртъв език. Днешният английски няма душа. Всички вие сте кастрати, превърнали сте се в бизнесмени, инженери, техници. Звучи като дървени монети, пуснати в кенефа. Ние имаме език… той е жив, развиваме го. Език за поети, не за магазинери. Слушай само… — И подхвана друго стихотворение на гръцки. — От Сикелианос 34 34 Ангелос Сикелианос (1884–1951) — гръцки поет, драматург, есеист. Произведенията му са вдъхновени от Античността и делата на великите личности. — Б.р. е. Сигурно никога не си чувал това име. Не си чувал и за Янопулос 35 35 Периклис Янопулос (1869–1910) — гръцки поет. — Б.р. , нали? Янопулос е по-велик от вашия Уолт Уитман и всичките американски поети накуп. Той е бил луд, точно така, луд като всички велики гърци. Влюбен в собствената си страна — странно нещо, а? Да, тъй се е опиянил от гръцкия език, гръцката философия, гръцкото небе, гръцките планини, гръцкото море, гръцките острови, даже и гръцките зеленчуци, че се самоубил. Ще ти разкажа как се е самоубил някой друг път — това е друга история. Вие имате ли писатели, дето биха посегнали на живота си, защото са преизпълнени с любов? Съществуват ли френски, германски или английски писатели, които да чувстват по подобен начин родината си, земята си, народа си? Кои са те? Ще ти прочета нещо от Янопулос, като се върнем в Атина. Ще ти прочета какво казва за скалите — само за скалите, нищо друго. Не би могъл да разбереш какво представлява скалата, преди да си чул онова, което Янопулос е написал. Посвещава цели страници на скалите; измисля си скали, ей богу, когато не открие такава, която да възпее възторжено. Разправят, че бил откачен. Не е бил откачен — бил е луд. Има разлика. Гласът му е бил твърде мощен за тялото: той го е унищожил. Бил е като Икар — слънцето му разтопило крилата. Бил се е устремил твърде нависоко. Бил е орел. Ония зайци, тъй наречените критици, те не могат да проумеят човек като Янопулос. Той е бил извън всякакви пропорции. Не възпявал онова, дето трябвало, според тях. Нямал le sens de mesure 36 36 Le sens de mesure (фр.) — чувството за мярка. — Б. пр. , както казват французите. Ей ти на — мярка. Що за жалка думичка! Гледат Партенона и намират пропорциите му за толкова хармонични. Пълни глупости! Гъркът е възвеличавал не човешките, а свръхчовешките пропорции. Това не са били френски пропорции. Били са божествени, защото истинският грък е бог, не благоразумно, педантично, пресметливо същество с душа на инженер…

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Колосът от Маруси»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Колосът от Маруси» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Колосът от Маруси»

Обсуждение, отзывы о книге «Колосът от Маруси» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x