Себастьян Фолкс - Птича песен

— Сигурно. Ако помните, сър, помолих да бъда преместен.

— Много добре си спомням. По мое мнение ти беше уморен от битките. Имай предвид, че мнозина не са имали възможност да достигнат този етап. Някой куршум се е погрижил за това.

— Да, извадих късмет. — Стивън се закашля, когато димът от цигарата влезе в дробовете му.

Грей погледна през прозореца и качи краката си на бюрото.

— Доста добре се справихме. Дадохме много жертви при Сома, но кой не даде? Иначе не е зле. И двата батальона пак са в пълен състав.

— Да, знам — отвърна Стивън и се усмихна. — Знам доста за армейските сили в този регион. Повече, отколкото когато се сражавах.

Грей кимна бързо и почука с писалката по зъбите си.

— Кажи ми — започна той, — когато войната свърши и вдигнат паметник на полка, какво искаш да пише на него?

— Не знам. Предполагам, че паметникът ще е на дивизията. И че би трябвало да се изброят битките, в които е участвал полкът.

— Да — каза Грей. — Списък, вдъхващ гордост, нали?

Стивън не отговори. Не изпитваше гордост от трудно произносимите имена.

— Имам добри новини за теб — каза Грей. — Назначението ти в щаба приключи. Връщаш се. — Замълча за малко. — Мислех, че това искаш.

— Аз… да, предполагам, че е така.

— Не изглеждаш много доволен.

— Не мога да съм доволен от нищо, свързано с тази война. Но не съм и недоволен. Безразличен съм.

— Чуй ме сега. Много скоро ще атакуваме. Ще се движим бързо по дълъг фронт навътре в Германия. Някои от частите вече настъпват, както знаеш. Ако искаш да командваш старата си рота — може. Сегашният командир ще ти стане заместник.

Стивън въздъхна, но не каза нищо. Искаше му се да е доволен или развълнуван.

Грей се изправи и заобиколи бюрото.

— Помисли си за надписа на онзи паметник, Рейсфорд. Помисли си за онези миризливи градове и гадни селца, чиито имена ще се покрият с фалшива слава благодарение на някакви дебелогъзи историци, които не са се мръднали от Лондон. Ние бяхме там. Бяхме наказани Бог знае за какво и наши хора умираха във всяко едно от тези отвратителни места. Мразя имената им. Мразя мисълта за тях, начина, по който звучат. Но чуй ме… — Приближи лицето си до това на Стивън. — Четири думи ще бъдат изсечени под тях най-долу. Четири думи, в които хората един ден ще се взират. Когато четат останалите, ще им се доповръща. И ще навеждат глави, съвсем малко. „Последна атака и преследване“. Не ми казвай, че не искаш да сложат името ти до тези думи.

Стивън се засмя.

— Наистина не ми пука какво…

— Хайде — изръмжа Грей към него като куче. — Все някоя от тези думи ти харесва как звучи.

— Предполагам, че „последна“.

Грей го разтресе за раменете.

— Браво. Ще съобщя на хората ти, че пътуваш към тях.

Работата на тунелджиите стигна връхната си точка с експлозията на хребета Месин. Ротата на Уиър се сля с трите инженерни роти, прикрепени към дивизията, в която служеше Стивън. Работата беше по-лека и по-малко интересна. Джак Файърбрейс написа:

Скъпа Маргарет,

Пиша ти само няколко реда, докато имам малко свободно време. Благодаря за колета, който пристигна тук вчера, макар и леко повреден. Ти ли сложи бръснарските ножчета вътре?

Отново поправяме пътища. Работата е много тежка, но повечето мъже я предпочитат пред тунелите. Трябва да запълваме големите ями с камъни и инертни материали — парчета тухли, боклуци и други подобни от разрушени къщи.

Но с калта, дъжда и умрелите животни всичко това е жалка работа. Тъжно ни е за умрелите коне, такива красиви същества, а така жестоко са загинали, без дори да са искали да бъдат част от тази война.

Все още копаем по малко. Командирът казва, че сме дали своя принос във войната, но сега тя ще става по-бърза и ще се води над земята. Ще се погрижим за това. Вече започнахме да настъпваме и ни се струва, че още една атака и всичко ще свърши.

Държим духа си висок. Еванс получи нова колода карти и вече съм истинска звезда на покер. Освен това продължавам да рисувам.

Вярвам, че си добре и че скоро ще те видя отново.

Преди да се върне в ротата, Стивън си взе два дни отпуск и отиде в Руан, където Жан се беше преместила по време на германската офанзива през пролетта.

Беше горещ неделен следобед, по улиците цареше празнично настроение. Някои семейства бяха тръгнали на разходка със старите си коли. Други се возеха на файтони, каруци или велосипеди — всичко годно за транспорт. Малки момчета тичаха по калдъръма и крещяха на шофьорите.