Себастьян Фолкс - Птича песен

Остави му кейка и уискито и каза, че ще дойде пак след две седмици. На вратата се размина с управителката, госпожа Симпсън.

— Не мислех, че ще ви видим отново — каза тя. — Някакъв успех?

— Ами… не точно. Не знам дали му е приятно да ме вижда. Но на мен ми хареса да го виждам. Оставих му някои неща. Позволено ли е?

— Зависи какво.

Елизабет имаше чувството, че уискито е забранено. Затова си тръгна, преди да стане свидетел на конфискацията му.

Същата вечер у дома си тя направи някои изчисления. Беше задача, която все отлагаше, защото се боеше от резултата. С помощта на календара от миналата година успя да установи кога е бил последният й цикъл. Със сигурност беше неразположена на шести декември, защото помнеше, че закъсня за обяда, планиран за този ден, тъй като й се наложи да се отбие до аптеката. А сега беше 21 януари. Не си беше записала кога е виждала Робърт за последен път, но трябваше да е било седмица преди Коледа. Помнеше, че магазините бяха украсени. Всъщност той се бе прибрал за ваканцията ден по-рано и така беше успял да намери време и за нея. На другия ден тя трябваше да ходи на работа, значи е било през седмицата. Кръгът от възможности се стесни до 21-ви или 22-ри. Точно по средата на месечния й цикъл, а това като че ли беше най-опасното време. Опита се да си спомни дали бяха взели предпазни мерки. Тя беше пила противозачатъчни в продължение на четири години и лекарят й я бе посъветвал да ги спре. След това използваха най-различни други средства. И двамата внимаваха, даже тя смяташе, че Робърт я пази прекалено невротично.

На следващата сутрин си купи тест за бременност от аптеката на „Крейвън Роуд“. Беше плоско правоъгълно парче пластмаса с две прозорчета. Занесе го в банята и пет минути по-късно, както пишеше в указанията, погледна прозорчетата. Не беше просто положителен, той кипеше от живот.

През деня чувствата й се колебаеха между радост и отчаяние. На два пъти тръгна да споделя с Айрин тайната си, но и двата пъти дискретността й я накара да смени темата. Излезе да обядва сама и усети, че докато се храни, очите й преливат от сълзи. Вече изпитваше абсурдна страст към невидимото нещо вътре в нея.

Вечерта се обади на Робърт. Той не вдигна, но тя остави съобщение на новопридобития му телефонен секретар да й позвъни. Изтича в банята и се потопи във водата. Взираше се в корема си и се чудеше какви ли микроскопични процеси текат там. Боеше се от физическата промяна, притесняваше се какво ще кажат хората; но тревогите й бяха заглушени от радостта. Телефонът й иззвъня и тя скочи от ваната и отиде, цялата капеща, да го вдигне.

Беше Боб.

— Разгадах кода — каза той. — Извинявай, че толкова се забавих. Оказа се наистина лесно, след като разбереш как е работил умът на стария чудак. Гръцки букви, френски език и някои лични шифри. Елементарно, драги ми Уотсън. Не мога да се закълна, че съм разгадал правилно всички имена, разбира се. Отбелязал съм неразбираемите пасажи. Но пъзелът се нареди.

След като преодоля разочарованието си, че не е Робърт, Елизабет каза:

— Това е чудесно, Боб. Много ти благодаря. Кога мога да взема тетрадката?

— Ела през уикенда, ако искаш. Пуснах ти няколко страници по пощата тази сутрин. Превел съм само последните две, защото първо тях разгадах. Трябва да пристигнат при теб сутринта, ако пощите не стачкуват. Но никога не се знае, нали?

— Така си е. Е, ще ги чакам с нетърпение утре.

— Да — отвърна Боб. — Малко са мрачни, ще видиш. Преди това си налей питие.

— Познаваш ме, Боб. И отново благодаря.

Робърт звънна чак след полунощ, когато Елизабет вече беше заспала. Тя му каза веднага, че чака бебе. Беше толкова сънена, че не можа да му поднесе новината внимателно, както бе възнамерявала.

— Няма да казвам на никого кой е бащата. Това може да се запази в тайна — каза тя.

Робърт беше в шок.

— Надявах се да звучиш малко по-щастливо — каза тя.

— Дай ми време — отвърна той. — Радвам се за теб и с времето ще започна да се радвам и за себе си и детето. Просто ми дай време да свикна.

— Добре — каза Елизабет. — Обичам те.

Следващият ден беше събота и сутринта пристигна пратката от Боб.

Елизабет я остави настрани, докато закуси, след това внимателно я отвори. Боб беше използвал повторно стар кафяв плик от каталог или алманах, като беше залепил бял етикет с името и адреса й върху собствените си данни.

Вътре имаше два големи шумящи листа. Елизабет беше много развълнувана. В мига, в който видя черното мастило и прецизния почерк на Боб, разбра, че беше намерила онова, което търсеше.