Колин Фальконер - Пътят на коприната

След третата купичка Жосеран се облегна назад заситен. Тишината се проточи.

Дъщерите вече бяха махнали булата си. Забеляза, че не са неприятни за окото. Бяха кръглолики и жизнерадостни с красиви усмивки и игриви очи. Хранеха към него същото любопитство, каквото изпитваше и той към тях, така изглеждаше. Продължиха да се взират в ботушите му. Знаеше какво си мислят: жените от Изтока смятаха, че могат да преценят размера на мъжкото достойнство по големината на стъпалата му.

Най-накрая съпругата стана и с жест го подкани да я последва. Поведе го през двора към отделна къща, момичетата вървяха след него и продължаваха да се кискат в шепи. Озова се в просторна стая с водохранилище от тъмна, хладна вода в средата. Майката стоеше и чакаше.

— Какво искате? — попита я той.

— Съблечете си дрехите, моля, господарю — рече тя.

Отново пристъп на кискане.

Жосеран поклати глава. Да се съблича пред три жени ли?

Но съпругата беше настоятелна. Задърпа ризата му. След почти месец в пустинята тъканта се беше вкоравила от мръсотия и прах.

— Ще я изпера, господарю. Първо ще ви изкъпем.

Жосеран не се страхуваше от къпането, както някои негови сънародници. В Земите отвъд се къпеше често, както правеха и мохамеданите. Но правеше тоалета си насаме.

— Предпочитам да се изкъпя сам — заяви той.

— Вие сте господарят тази вечер — отвърна съпругата. — Наш дълг е да ви изкъпем.

Жосеран отстъпи.

— Щом така искате.

Махна туниката си, тесните панталони и трите жени ахнаха. Той им се усмихна неловко.

— Сред моите сънародници това не се смята за копие със значителна дължина или дебелина. Но съм поласкан, че на вас ви се струва такова.

Накараха го да застане на плочите и донесоха вода от водохранилището с дървени купи. Измиха прахта от косата и тялото му, докато се кикотеха и крякаха като кокошки, дърпаха гъстите косми по гърдите и корема му, ръчкаха го по тялото, като че е камила на пазарище. Едновременно изглеждаха отвратени и омаяни.

След като го подсушиха, съпругата му даде дълга риза, която принадлежеше на съпруга й.

Когато се върнаха в къщата, вече беше залез. Съпругата запали светилник.

— От тук — поведе го към помещенията за сън. Двете дъщери седнаха до него на леглото и дълго време не проговориха, нито помръднаха.

— Само ще стоите, така ли? — почуди се той на висок глас.

— Вие сте господарят — каза съпругата. — Вие трябва да кажете.

Жосеран се подвоуми. Може би съпругата прочете мислите му по погледа му, защото безмълвно се изправи и остави лампата в ниша на стената.

— Пожелавам ви лека нощ — каза тя. — Починете си добре.

И излезе, а след себе си спусна завесата на вратата.

Жосеран погледна двете дъщери. Вече не се кикотеха.

Едната от тях, по-младата, се изправи и свали роклята си.

Той се загледа в нея удивен. На меката жълтееща светлина от светилника тя му се стори крехка като порцелан. Освен на главата й, по тялото й нямаше и едно косъмче. Чувал беше, че мохамеданските жени бръснат телата си с изострени мидени черупки.

Сестра й беше същата, но малко по-сочна. Усети как у него се надига възбуда. Чу гласът на Катрин да му шепне от мрака: Забрави всичко, Жосеран, тази нощ забрави всичко, освен мен.

Двете момичета лежаха на леглото от двете му страни. И двете изглеждаха малко изплашени.

По-голямата се осмели да разгърне ризата му.

— Господарят е силен — прошепна тя.

Той протегна ръка.

— Няма от какво да се страхувате. Ще бъда внимателен.

Изведнъж завесата на вратата се отдръпна и господарката на къщата се втурна в стаята през смях. Беше гола. Метна се отгоре му решително и поведението й щеше да го остави без ума и дума, да не беше прекарал доста време из бордеите на Генуа на път от Франция.

Домакинята уви бедрата си около него и го обърна над себе си. Съединиха се с ожесточение. Жосеран предположи, че сигурно и преди го е правила.

Двете млади жени наблюдаваха. За негов вечен срам той откри, че присъствието им в никакъв случай не съсипа представянето му.

Оскъдно осветени светци и съпътстващите ги ангели, изрисувани с груби мазки в черно и златно, се катереха по гредите на голямата черква. Икони на Девата проблясваха на пламъка от свещите, докато една старица с кафяво и беззъбо лице наливаше масло в светилниците, поставени в нишите по протежение на иззиданите с кирпич стени.

Хор от млади момчета на балкона подхвана фалцетно химн, докато дяконите в одеждите си в бледовиолетово служеха при олтара. Тамян се издигаше от металните кадилници, а чернобрадият свещеник разтвори ръце за молитва.