Пол Стратърн - Медичите. Кръстниците на Ренесанса

Членовете на еснафите, дребните търговци, както благородниците и едрите търговци, са ужасени от бунта на чиомпите. Новите еснафи, създадени от последните, са разпуснати, а аристократите здраво поемат властта в своите ръце. При обичайните обстоятелства Салвестро де Медичи и Микеле ди Ландо биха били екзекутирани, но вместо това те просто са изпратени в изгнание като признание за ролята, която изиграват в потушаването на бунта. Прогонването на Салвестро слага край на желанието на Медичите да се превърнат във водеща сила във флорентинската политика, а и нанася сериозен удар на семейната търговия, която доста трудно се управлява от изгнание.

Салвестро умира през 1388 година и основните банкови дела на Медичите са поети от братовчед му Виери. Новият глава на родовото предприятие не се интересува от политика и изцяло се отдава на изграждането на своя бизнес, като отваря кантори в Рим и Венеция, развива внос и износ през речното пристанище Пиза. Виери е първият Медичи, който постига търговски успех извън пределите на града и както пише Макиавели: „Всеки, писал за събитията от този период, е съгласен, че ако Виери (sic.) е притежавал по-големи амбиции и не е бил толкова почтен, нищо не би се изпречило на пътя му, за да стане владетел на града.“ Невинаги можем да вярваме на преценката на Макиавели, тъй като пише 130 години след случилото се, а тук той почти със сигурност преувеличава, за да възвеличае Медичите. Още повече че политическата почтеност на клана Медичи и верността му към конституционното управление на Флоренция със сигурност са подложени на изпитание през този период, независимо от конкретния обсег на потенциалната им политическа мощ. Само десетилетие след бунта на чиомпите се разразяват нови размирици, този път сред „мършавите хора“ (popolo magro), за разликата от лишените от власт занаятчии на „малките хора“ тези са почти загинали от глад неквалифицирани работници. Когато тълпите се стичат по улиците, всички онези, които са изключени от властта, се присъединяват към тях, за да дадат израз на своето недоволство. Тълпата все още помни подкрепата на рода Медичи към каузата им и се обръща към възрастния Виери, за да ги поведе, но той тактично отклонява опасното предложение. Според Макиавели Виери казва на разочарованата тълпа „да има кураж, тъй като винаги бил готов да действа в тяхна защита, стига да следват съветите му.“ След което ги повежда към Сеньорията, където произнася прекалено любезна реч към членовете на съвета. „Той се оправда, че невежото поведение на тълпата няма нищо общо с него и освен това, веднага щом отишли при него, той ги довел право тук, пред силите на закона и реда.“ Като по чудо всички заинтересовани страни остават доволни от изиграната от Виери роля — бунтовниците се разпръскват, а Сеньорията приема думите му и му позволява да се прибере у дома, като не предприема никакви наказателни действия. Виери умело се справя с проблема, но явно напрежението за него е било прекалено голямо, защото още през същата година умира. Заедно с Виери от лицето на историята изчезва и старшата линия на рода Медичи.

Семейните богатства на Медичите преминават в ръцете на Джовани ди Бичи де Медичи, глава на клона на рода от Кафаджиоло, наричан така, защото запазва имоти в родното село в Муджело. Джовани е роден през 1360 година и е четвъртият син на Аверардо дето Бичи, притежаващ малко имение в Кафаджиоло. Аверардо не е богат, но заема достатъчно добро обществено положение, за да се сроди с аристократичния род Спини. След неговата смърт през 1361 година имотът е поделен между съпругата и петимата му синове, но нито един от тях не е обезпечен.

По време на бунта на чиомпите Джовани ди Бичи е на осемнадесет години и почти със сигурност пребивава във Флоренция през двегодишното управление на комуната, тайно подкрепяно от далечния му роднина Салвестро де Медичи. Вероятно в резултат на това през целия си живот Джовани таи скрита симпатия към „малките хора“, въпреки че последвалият политически климат далеч не е благосклонен към подобни пристрастия. След сгромолясването на комуната старите родове бързо възстановяват властта си — установява се олигархия на могъщите родове Албизи, Капони и Узано, предвождани от Масо дели Албизи, като статуквото ще се запази през следващите тридесет години. И въпреки избухващите от време на време безредици, като онази от 1393 година, за чието потушаване спомага Виери де Медичи, това е период на просперитет и относителна стабилност за Флоренция. Олигархичното управление е строго, но се радва и на относителна подкрепа.