Пол Стратърн - Медичите. Кръстниците на Ренесанса

Могъщите семейства в олигархията твърдо се опълчват срещу Медичите и техните съюзници. На този факт може да се дължи и нежеланието на Виери да се замесва в политиката, както и на вродената му смиреност. Това нежелание се предава и на далечния му братовчед Джовани ди Бичи. Трудно е да определим дали тази политическа скромност на двама от първите Медичи е инстинктивна, престорена или чисто и просто става дума за родова принадлежност или дори за родова политика. В края на четиринадесети век стеснителността все още е вкоренена в средновековните нрави, хората са склонни по-скоро да гледат на себе си като на членове на едно семейство, отколкото като на отделни индивиди. Съобразно този начин на мислене първите Медичи съвсем естествено подчиняват личните си политически амбиции на дългосрочните амбиции на рода като цяло, приемайки, че родът ще постигне политическа власт в по-благоприятно време. Междувременно най-добре е да се положат основите, родът да заздрави позициите си, да увеличи още повече богатството си, за да бъде готов. Подобен поглед в бъдещето обаче показва невероятно добре развито усещане за политически амбиции. Дали Медичите таят тайни, дългосрочни желания за политическа власт или това първоначално трупане на богатства е само по себе си амбиция? От дистанцията на времето не е възможно да разберем потайните интриги и планове на рода.

Това, че принадлежи към рода, определено помага на Джовани ди Бичи, защото малко след бунта на чиомпите новият предводител на Медичите Виери го изпраща в Рим, където чиракува в местния клон на банката на чичо си. Семейните връзки винаги имат своята роля в търговията и особено в банковото дело, където доверието е жизненоважно. Дори и при тези обстоятелства е очевидно, че Джовани има дарба за търговия, защото само след няколко години става младши съдружник, а след още три оглавява римския клон. През същата 1385 година се жени за Пикарда Буери, която му донася значителна зестра в размер на 1 500 флорина, използвана почти със сигурност от него и вложена в различни лични търговски начинания…

Всички извори сочат, че през осемдесетте години на четиринадесети век търговските дела на Виери процъфтяват, като голяма част от това се дължи на успехите на римския клон под управлението на Джовани ди Бичи. Виери наближава седемдесет години — една достопочтена възраст за Късното средновековие, и в началото на 90-те години на четиринадесети век се разделя с бизнеса. Дава възможност на Джовани ди Бичи да направи римския клон свое собствено предприятие, като в съответствие със съществуващите тогава порядки е задължен да поеме както активите, така и пасивите на собствеността на Виери в Рим. Според Държавния архив на Флоренция Джовани ди Бичи губи 860 флорина от тази сделка, което предполага, че или търговските дела на Виери претърпяват загуби, или собственикът е подправил счетоводните баланси, преди да предаде предприятието на своя управител. Шест десетилетия по-късно няма никакви доказателства за нито едно от двете, така че вероятно такива не са съществували и по онова време.

На 1 октомври 1397 година Джовани установява централния клон във Флоренция и тази дата обикновено се приема за основаването на великата банка „Медичи“. Рим с Курията и всички придворни определено е добър източник на доходи, но Флоренция е банковата столица на Европа и предоставя най-добрите възможности за инвестиции. Подробностите за основаването на банка „Медичи“ и първоначалните й търговски дела могат да бъдат открити в libro segreto (буквално „тайна книга“) на банката, запазена в Държавния архив на Флоренция. Тази „тайна книга“ не е нищо повече от личната документация на банката, а името й придава известна атмосфера на романтика и тайнственост на ранното банково дело.

Първоначалният капитал на банка „Медичи“ е 10 000 флорина, като контролните 5 500 флорина са внесени от Джовани ди Бичи, а остатъкът е додаден от двама съдружници, които не са преки членове на рода, въпреки че в такива случаи тези съдружници неизменно са свързани със семейството чрез брак. През първата година от съществуването си банката има печалба от около 10 процента, като обичайната практика е тази печалба да се изтегля от банката и съдружниците да я използват за свои лични инвестиции. Явно Джовани закупува малко обработваема земя близо до родното си село Кафаджиоло и по този начин благоразумно излиза извън превратностите на финансовия свят.