Савако Арийоши - Съпругата на доктор Ханаока

Странното бе, че сега, докато лелееше надежди дъщеря й да бъде избавена от такива изпитания, тя — без да го съзнава — се държеше със снахите си така, както навремето бяха се отнасяли с нея.

Майката на Кае не познаваше семейство Ханаока, но доколкото можеше да съди от Наомичи и от вида на малката им къща, надяваше се, че Кае поне няма да се задушава там. Настойчивостта й пред Саджихеи се подхранваше от спомените за първите години у семейство Имосе и грижата за бъдещето на дъщеря им.

— А пък Умпеи, както казват всички, бил гордостта и надеждата на доктор Ханаока. Много се говори за него и някои предричат, че ще стане голям лекар. Баща му може да си има някои… слабости, но в случая е важен синът, а не бащата, нали?

— Аз пък съм чувал, че синът бил глупак — изръмжа Саджихеи.

— Е, и аз съм чувала какво ли не. Разправят, че веднъж намерил нещо на пътя и чакал там цял ден някой да дойде и да си го потърси. Казват също, че никога не отива на празненства, колкото и да го викат. И че ходи в планината не за дърва, а да събира разни семенца.

— Кое момче ще вземе да прави такива работи? Да не искаш да дадеш дъщеря си на малоумен?

— Хорските приказки или превъзнасят, или очернят. Знаеш ли — доктор Ханаока сам научил сина си да чете и пише, така че нямало защо да ходи в началното училище. Щеше ли да се научи на грамотност, ако не е с всичкия си? Някои казват, че той не бил глупав, ами напротив — необикновено умен.

— Както и да е, това момче сигурно нещо не е наред.

— Дим без огън няма. В слуховете все има някаква истина, а тя е, че…

— Напълно съм съгласен, дим без огън няма!

Но жена му не се предаваше:

— Дори да е глупав и умен едновременно! Това значи, че е даровит. Не забравяй колко е умна майка му!

Саджихеи не намери веднага какво да отговори и тя се възползва от мълчанието му, за да събере кураж и да изрече:

— Намирам предложението приемливо. Кае я поиска жена, която умее правилно да преценява и да предвижда нещата.

Докато Саджихеи се ядосваше на жена си, че е готова едва ли не да благодари на семейство Ханаока за високата чест, дойде му наум съкрушителен според него довод:

— А не ти ли се струва, че е смешно да седим и да говорим за тая работа, когато бъдещият младоженец току-що е заминал за Киото и както казва майка му, няма да го има поне три години? Това не е малко време. Може ли някой да каже какво ще стане дотогава? А дори и да се върне след три години, на колко ще е Кае тогаз? На двадесет и четири!

Саджихеи правилно бе предвидил, че това ще е най-важното за жена му. Оцуги и Наомичи, разбира се, не биха изпратили Кае при сина си в Киото. А майка й искаше да я омъжи още през тази година, защото бе много загрижена, че е прехвърлила възрастта за женитба. Тя наистина не намери какво да му отговори, а той побърза да изпрати човек от селската управа с официален отказ от името на семейство Имосе.

Но без ни най-малко да се смути, Оцуги изпрати по същия човек писмо, в което се казваше:

С ваше позволение бихме искали дъщеря ви да дойде в нашия дом още до края на тази година. Така ще бъде най-добре, за да може тя да привикне към живота в лекарска къща и когато синът ни Умпеи се върне, да го посрещне като член на семейство Ханаока. За нас ще бъде голяма радост да поемем уреждането на предварителна сватбена церемония и разгласяването й.

Родителите на Кае отново имаха пред себе си доказателство за проницателния ум на Оцуги. В писмото тя предлагаше още да дадат Кае без чеиз, защото къщата им и без това е твърде малка. Сякаш бе знаела какво си говорят Саджихеи и жена му!

Главната причина семейство Имосе и Ханаока да се сродят стана самата Кае. Когато разбра, че дъщеря му нито яде, нито спи, Саджихеи се видя принуден да се откаже от първоначалното си решение. Кае не гладуваше, за да накара родителите си да се съгласят. От вълнение, редуващо се с отчаяние, тя просто не можеше да поеме зрънце ориз. Чувстваше болки в гърдите и нощем не можеше да спи, та покрай нея се измъчи и Тами.

Една нощ Кае има видение: пред нея се разстила озарена от ярка светлина пътека, а в края й стои Оцуги като богиня пред вратите на рая 12. Обхвана я радостно вълнение, каквото не бе изпитвала дотогава в спокойния си живот под бащиния покрив. Но то трая само миг. Блясъкът угасна, пътеката изчезна и тя видя, че е в стаята си. Кае не се замисли за значението на това видение, но то така я порази, че загуби интерес към всичко наоколо. Тя не обвиняваше родителите си за нищо, просто изпадна в пълно безразличие.