Савако Арийоши - Съпругата на доктор Ханаока

— Казах ви всичко това, защото зная, че аз самата така и не станах истинска лекарска жена. Причината е, че отраснах сред земеделци, търговци и занаятчии. Съпругът ми е усвоил най-доброто не само от нашата, но и от чуждестранната медицина, но не е постигнал много. Може би защото аз не бях добра съпруга за него. И до ден-днешен полагам всички усилия, но някои неща само с желание не се постигат… Синът ни Умпеи замина пролетта за Киото да учи медицина. След три години ще се върне. Като майка аз съм длъжна да му намеря подходяща съпруга, която да го насърчава, за да достигне висините на своята професия. Като не можах да бъда достойна за лекарско семейство, трябва да изпълня поне това свое задължение…

Без да даде възможност на Саджихеи да се обади, Оцуги продължи:

— Разбира се, не може и сравнение да става между почитания род Имосе и моето семейство. Зная, че ще погледнете на предложението ми като на оскърбление, а държането ми ще сметнете за непочтително. Но аз ви моля за едно. Попитайте дъщеря си Кае какво би предпочела — осигурен, спокоен живот в някое заможно семейство или живота от мечтите си? Може би тя ще избере да издигне от колибата замък? Чувала съм, че дъщеря ви е възпитана, както подобава на девойка от семейство като вашето, и се радва на добро здраве. Сигурна съм, че е подходяща за съпруга на сина ни.

Добродушен, мек по характер, Саджихеи никога не изливаше гнева си върху жена или дете. Като се поотърси от смайването, той изчака Оцуги да довърши думите си — дан към съпруга й, на когото се чувстваше донякъде задължен, и великодушен жест от страна на селски старейшина. Когато най-после тя млъкна, отговори й кратко:

— Ще ви дадем отговор, след като размислим. Предложението ви дойде така неочаквано.

Съпроводи я до портата любезно усмихнат, макар да нямаше и най-малкото намерение да обмисля предложението й. Вече бе решил да изпрати веднага по някого от слугите писмо с категоричен отказ.

На вечеря Саджихеи спомена за посещението на Оцуги, като се пошегува със старата пословица, че хартиеният фенер не трябва да се мери с медната камбана. Той заговори за случката само колкото да каже нещо на масата — и без това не бе имал намерение да се съветва с жена си за „предложението“.

— Наомичи с налудничавите си брътвежи сигурно е заразил Оцуги — каза Саджихеи развеселен. — Станала е по-голяма бъбрица и от него. Трябва да се е побъркала от сметки и кроежи как да ожени сина си.

Жена му го изслуша, без да каже нищо. Той реши, че въпросът е приключен.

Същата вечер и Кае научи защо бе идвала Оцуги. Случи се така, че прислужницата, която беше сервирала на вечеря, бе чула какво говори господарят и разказа на Тами, а тя на свой ред предаде новината на младата господарка. Кае бе обзета от радост и вълнение, каквито не бе изпитвала дотогава. В главата й се завъртя рояк въпроси — кога ли Оцуги за първи път е помислила за нея, с какво ли е привлякла вниманието й. В този момент чу Тами да казва, че баща й няма намерение да приеме предложението, и пребледня. Цяла нощ не можа да заспи.

Саджихеи също преживя известно вълнение. Това стана на следната утрин, когато жена му неочаквано повдигна въпроса отново. Започна с това, че Наомичи наистина едва побира своето голямо семейство в старата си къща и далеч не е богат — има само един помощник и една прислужница за домашната работа. После припомни, че макар родът Ханаока да бе живял от няколко поколения в провинция Кишу, местното общество го беше приело, след като Наомичи бе взел Оцуги за жена. Чак тогава, може би с покровителството на рода Мацумото, семейство Ханаока беше заело малко по-високо положение. Ето, и в техния дом Наомичи бе получил достъп едва след като се ожени.

— Хората ненапразно говорят колко е умна Оцуги — продължи жена му. — Ясно е, че каквото е постигнал Наомичи през последните години, се дължи на нея. Освен това досега не сме имали нито едно такова… определено предложение. — Личеше как тя много внимателно подбира всяка дума. — Не съм ли права? Дори държането на Оцуги да е било непочтително… Дъщеря ни би била щастлива, щом е толкова искана от това семейство.

Неочакваната загриженост на жена му накара Саджихеи да се замисли. Мина му през ум, че няма да е лесно да омъжи единствената си дъщеря. Кае вече беше прехвърлила първа младост, а той бе отказал няколко предложения — наистина до едно неподходящи. Още по-трудно бе да признае за себе си факта, че положението на Кае като дъщеря в семейство, у което отсяда владетелят на Кишу, беше някак двусмислено. Мина му през ума, че това може би е погубило възможностите й за подходящ брак. И сигурно беше станало причина жена му да погледне сериозно на предложението на семейство Ханаока. Саджихеи упорито бе пропъждал мисълта какво говорят хората за дъщерята на домакините на високия гост. Имаха всички основания да вярват, че гостоприемството на семейство Имосе стига дотам, дъщеря им да дели постелята с него. Не че това щеше да се смята за нещо позорно, напротив — за нея щеше да е чест да бъде харесвана от владетеля на цялата провинция, който бе и роднина на шогуна. Ако ли пък мислеха, че господарят никога не й е обръщал внимание, щеше да означава, че е грозна и няма защо да се гордее със своето целомъдрие. Саджихеи осъзна, че високото положение, вместо да огради дъщеря му от хорските приказки, бе я превърнало в тяхна мишена. Дори другите да смятаха, че владетелят на провинцията й е оказал високата чест, сигурно вече бяха преценили, че тя би останала само забава за една вечер, без възможности да се издигне поне до положението на любовница. Така стояха нещата, а Кае вече беше на двадесет и една година и все още живееше под бащин покрив без изгледи за добър брак.