Савако Арийоши - Съпругата на доктор Ханаока

Заради положението на дома Имосе Кае не можеше да се среща пред други хора с членове на семейство Ханаока, но тя откри начин как да вижда доктор Наомичи. Намираше си повод да влезе в стаята на дядо си всеки път, когато той го посещаваше. Самата Кае рядко боледуваше, не хващаше дори и обикновена настинка, така че успяваше да зърне лекаря само в тези случаи.

Дядото отдавна не беше глава на семейството. Прехвърлил бе това задължение на сина си Саджихеи. Вече стар и болнав, той все по-често се нуждаеше от лекарски грижи. В селото им имаше няколко добри лекари, които биха могли да го лекуват, а и Наомичи беше главно хирург, но дядото искаше само него — може би защото скучаеше сам по цял ден и се развличаше, слушайки историите му. Когато другите от семейството се разболяваха, викаха местните лекари.

Кае не бе обръщала внимание на лекаря, преди Тами да й разкаже за жена му, и не знаеше често ли е идвал по-рано. Но откакто зърна красивата Оцуги, много й се искаше да разбере какъв е мъжът й. Просто изгаряше от нетърпение дядо й пак да се разболее, та той да дойде.

Лятото отмина. Ден не минаваше Кае да не надникне в стаята на дядото, но той изглеждаше неизменно здрав и бодър. Понякога тя се заседяваше при него и гледаше как почти беззъбият старец, силно премлясквайки, дълго дъвче парченце шаран. Шарана той най-много обичаше суров 5. Колко разочарована оставаше Кае, че дядото не показва и най-малкия признак на разболяване! Дойде зимата. През студените утрини дядото се преструваше на болен, за да не става, и спеше по цял ден. От непрекъснатото лежане той наистина се разболя и Наомичи най-после се яви, понесъл вързоп с церове.

Когато пристъпи прага, Кае остана поразена. „Възможно ли е това да е мъжът на Оцуги?“ — питаше се тя. В сравнение с жена си той изглеждаше направо безобразен. Кае помнеше нейната безупречна прическа, затова с отвращение разглеждаше небрежно облечения Наомичи, грапавата кожа на лицето му, червена от честите чашки саке, дебелите му устни и кривите зъби. Той изглеждаше така, сякаш никога не се реши и спи облечен — толкова смачкала и зацапана беше горната му дреха.

Мисълта, че този недодялан и отблъскващ човек е съпругът на красивата жена, ужаси и същевременно озадачи момиченцето. В паметта му отново и отново изплуваше Оцуги със спретнатото си раирано кимоно и Кае не можеше да си обясни как тя е могла да се ожени за такъв човек. Просто не можеше да си ги представи един до друг.

Наомичи седна до болния и гръмогласната му реч се понесе из цялата къща. Той предпочиташе новините от широкия свят пред местните клюки. Това допадаше и на дядото, който можеше до среднощ да седи и да обсъжда големи въпроси, като управлението на шогуна Токугава. Но историите на дядото вече се знаеха от всички, а Наомичи носеше новини, до една интересни. Всъщност той умееше да представя случки отпреди четири-пет години така, като че ли са станали вчера. Разбира се, по онова време новините стигаха късно в Кишу, отдалечена провинция от оживения столичен център Едо. Затова дядото го слушаше благодарен и благоразумно отминаваше без внимание онези места в разказите му, които звучаха съмнително.

— Уверявам ви, — говореше Наомичи, — чуждестранната медицина скоро ще навлезе и в нашата страна. Предричаше го още моят учител Банген Иванага, когато учех при него в Осака. Смятам, че беше прав. Благодарение на него аз съм запознат с чуждестранните методи на лечение и мога да съдя за състоянието на японската медицина така, сякаш й меря пулса. Пръв доктор Тойо Ямаваки 6е започнал да отваря трупове на затворници в Едо. Сега знаменитият доктор Генпаку Сугита 7прилага холандски метод, според който трябва да се извърши цялостен преглед на болния, преди да се постави диагноза. Този метод се различава от китайския, който се основава главно на измерването на пулса. Ах, какво чудо на природата е човешкото тяло! Да вземем само пръстите на ръката — какво сложно съчетание на плът, кости, кръвоносни съдове, нерви!

— Аха, аха… — кимаше прехласнат дядото.

— Както вече съм казвал, сега и властите признават значението на чуждестранната медицина и взимат мерки тя да бъде усвоена у нас. А знаете ли колко години са минали, откакто знаменитите холандски лекари Хол и Ван Тано са дошли в нашата страна?

Наомичи все повече се разпалваше. Отдавна бе забравил, че мери пулса на дядото.

— Доктор Хол е пристигнал през 1761-ва — същата година и в същия ден, когато се роди синът ми Умпеи! Като научих за това съвпадение, веднага разбрах значението му. Спомням си много добре — беше двадесет и трети октомври, средата на есента. Ясното небе изведнъж се покри с мрачни облаци. После се разнесе гръм и ослепителни светкавици пробягаха по небосвода. В този момент се роди Умпеи! Аз самият го поех. Когато бурята утихна и птиците отново огласиха ясното небе, аз извиках: „Роди се гений!“. Доктор Хол трябва да е бил много учуден от такова посрещане — едва стъпил на наша земя, и проехтява страшен гръм. Но и на вас е ясно — онзи ден не е бил обикновен. В чест на знаменателната дата нарекох сина си Шин — „гръм“, но всички го знаят като Умпеи — „мирен облак“ 8. Големи имена, нали? Убеден съм, че синът ми ще открие нови хоризонти пред медицинската наука!