Савако Арийоши - Съпругата на доктор Ханаока

Кае беше на осем години, когато за първи път видя Оцуги. Толкова бе слушала за нея от дойката Тами, че взе да я моли всеки ден — да идат в съседното село поне да я зърне. Най-после Тами склони и в един зноен летен следобед поеха към Хираяма. Кае дълго разглежда старата къщица, пред която спряха. Дворът бе потънал в избуяли треви и цветя. По това време цъфтеше татулът и цветчетата му се открояваха като бели облаци сред гъстата зеленина. Бяло като тях бе и лицето на жената, която в този момент излезе от къщата.

— Ето я, млада господарке, виж я!

Поразена от красотата на Оцуги, Кае мълчеше. Не можеше да откъсне поглед от изваяния профил на жената. А тя тъкмо тогава се зае да полива градината и се приближи до оградата, където се бяха притаили Кае и дойката.

Всички знаеха историята на Оцуги, дъщерята на богатия Мацумото от селото отвъд реката, която бе дошла в Хираяма, за да стане жена на доктор Ханаока. В топлия климат на провинция Кишу 1полята по бреговете на река Кинокава, особено около село Хираяма, даваха богата реколта. През мирните години от управлението на шогуните Токугава в техния затънтен край рядко ставаше нещо значително и затова случеше ли се, дълго време се помнеше и се предаваше от едно поколение на друго.

Откакто Оцуги бе дошла в Хираяма — по времето, известно като Хоряку 2, бяха изминали едва десетина години. Всички участници в драматичните събития бяха живи и здрави и за тях все така много се говореше. В цялата област нямаше човек, който да не знае с подробности и миналата история, и сегашния им живот.

Шинджиро Мацумото бил богат земевладелец и собственик на доходни бояджийски работилници. Дъщеря му Оцуги от малка се славела като красиво и умно момиче — до деня, в който я хванала грозна болест по кожата. Родителите й не жалели средства и викали най-добрите лекари, но напразно. И когато вече се били отчаяли, за станалото научил Наомичи Ханаока от село Хираяма. Той минал река Кинокава, потропал на портата на дома Мацумото и заявил, че ще излекува дъщеря им, но при условие че му я дадат за жена. Като нямали друг избор, родителите се съгласили дъщеря им да се омъжи за непознатия селски лекар. Така Оцуги влязла като снаха в бедния лекарски дом.

След този случай Наомичи можел да си спечели славата на голям лекар, но това не станало по две причини. Първо, селяните не го почитали много, защото бил голям бъбривец и самохвалко, и второ, защото с изключителната си красота и ум жена му го засенчвала. Всеки път, когато някой разказвал за тях, завършвал с думите: „Само да можете да видите Оцуги! Рядко се среща такава красавица!“. Често слушателят, воден от любопитство, отивал чак в Хираяма и се убеждавал, че красотата й надминава всичко казано — така както бе станало и с Кае.

Когато тя я видя, Оцуги беше около тридесетте и се смяташе, че най-хубавите й години вече са минали. Но на Кае тя се стори много по-млада. Въпреки нетърпимата жега Оцуги беше спретнато облечена в памучно кимоно на тесни райета с добре пристегнат пояс. Поразяваха погледа млечнобялата кожа на лицето й и лъскавата й коса, красиво събрана в прическа марумаге 3. В паметта на Кае завинаги остана прекрасният образ на тази жена — чисто избръснатите й вежди като на младоженка 4и гарвановочерната коса, под която сияеше бялото й лице.

Щом се върнаха вкъщи, Кае, задъхана от вълнение, се втурна да разказва на майка си за Оцуги. Не скри нищо, защото не смяташе, че се е провинила, като е отишла в Хираяма да я види. Майка й кимаше в знак на съгласие, а накрая рече:

— Оцуги е не само красива, но и умна, всички го казват. Не зная наистина ли е така, но онези, които я познават, твърдят, че била много умна.

От този ден Кае боготвореше жената, която и другите смятаха за съвършена. Тя не блестеше с особена външност и ако беше по-голяма, сигурно щеше да й завижда или да се опитва да й съперничи. Но на осемгодишна възраст нищо не можеше да помрачи естественото преклонение на едно дете пред красотата.

Макар Хираяма да се намираше до тяхното село — Ичибамура, Кае, дъщерята на влиятелния Саджихеи Имосе, почти нямаше възможност да вижда Оцуги. Баща й бе предводител на местните самураи, старейшина на селото, и което бе най-важното — в техния дом отсядаше владетелят на провинция Кишу, минавайки през областта Нате на път към храма Исе, където ходеше на поклонение. Кае стоеше по-високо от другите селски момичета и не й се разрешаваше да играе и да тича с тях из полето. Но въпреки положението си, семейство Имосе бяха прости хора. Майката на Кае, почерпила опит от живота в дома на мъжа си, бе решила да научи своята дъщеря на полезни неща — да готви, да чисти и да шие, а не да си губи времето за задължителните обноски и умения, на които учеха момичетата от тяхното съсловие. Кае се научи да чете и пише, запозна се с основните правила на етикета и толкоз. Затова пък на четиринадесет години готвеше някои специални ястия и ги поднасяше на владетеля на Кишу върху черната лакирана масичка със семейния герб.