Савако Арийоши - Съпругата на доктор Ханаока

Сбърчил чело, Саджихеи потъна в дълбок размисъл. Лекарите не принадлежаха към никое от четирите съсловия — самураи, селяни, занаятчии и търговци, но не можеше и съвсем да се пренебрегнат — те бяха образовани и изпълняваха благороден дълг пред обществото. Повечето от тях бяха втори или трети синове в заможни семейства. Обикновено преживяваха от ренти, а медицината бе за тях само допълнително занимание, нещо като начин на изява. Саджихеи си спомни, че Наомичи се хвалеше с произхода на семейство Ханаока, което водело началото си от известния през четиринадесети век род Кусуноки. Но всички Ханаока, живели в Нате, доскоро са били само прости селяни. Бащата на Наомичи беше първият, посветил се на медицината. Не, тези хора стояха много по-долу от семейство Имосе и нямаше да получат дъщеря му за снаха.

Саджихеи каза на жена си:

— Може би си права за Оцуги. Но я погледни Наомичи! Няма да забравя как накара Мацумото да му даде дъщеря си за жена — възползва се от нейната болест. Сигурно той е накарал Оцуги да дойде с такова предложение. Семейство Ханаока може да са свикнали да си взимат жени от заможни семейства, само че при мен това няма да мине!

Но жена му продължи да упорства. От настоятелния й тон можеше да се заключи, че и тя много бе мислила по въпроса.

— Защо да не предложим на семейство Ханаока да приемат Кае без чеиз? Казват, че Оцуги не донесла никакъв чеиз, родителите й дали само дрехи. Вижте само каква съборетина е къщата на Наомичи и колко е малка!

Докато Саджихеи се чудеше какво да отговори, неочаквано, без да е повикана, влезе Тами:

— Простете, че се намесвам в разговора ви, но трябва да ви кажа нещо. Кае е зле, просто не е на себе си. Снощи я попитах какво й е, ала не ми каза. Но аз мисля, че… иска да иде снаха у семейство Ханаока. Затова дойдох, да ви кажа.

Изненаданите родители попитаха как е научила Кае за предложението, но Тами, без ни най-малко да се смути, отговори с познатата поговорка:

— И стените имат уши.

— Кае познава ли Умпеи? — попита разтревожен Саджихеи. Оставаше дъщеря му да е влюбена!

Тами поклати глава:

— Не, не е виждала момчето. Тя много харесва майка му, онази красивата жена, дето идва вчера. Сега непрекъснато плаче… иска да й стане снаха. И снощи никак не е спала, ама не е мигнала…

— А откъде познава Оцуги?

— Е, кой не познава Оцуги и не се възхищава от нея? Тя произхожда от богато семейство — има ли човек да не го знае, — но не се оплаква от бедността, в която живее. Та нали заради нея хората се отнасят благосклонно към семейство Ханаока! Кае се радва, че Оцуги е избрала нея, ама плаче, щото може да не й разрешите да се омъжи за Умпеи.

Думите на Тами, макар и малко пресилени, предаваха тъкмо онова, което ставаше с Кае. Отначало Саджихеи се учуди, после се ядоса на жена си, защото реши, че се е наговорила с дойката.

— Какво толкова хвалите тази Оцуги? Ти можеш ли да посочиш друга жена, която да се е държала така непочтително?

— Може би е говорила откровено, за да няма недоразумение — показала е, че ясно си дава сметка кой къде стои. Вие сам казахте, че…

— Оцуги говореше така, като че ли медицината е най-важното нещо на света! Ако искаш да знаеш, това може да е лоша поличба и да ни сполетят болести!

— Хората са благодарни, когато има кой да им помогне, щом се разболеят, но после забравят, че са оздравели от лекарствата, и благодарят на всевишния. Бързо забравят за лекаря!

Думите й не звучаха много убедително за Саджихеи, защото откак бе починал дядото — вече три години, в семейството никой не беше боледувал. Пък и той никога не бе смятал, че лекарите заемат кой знае какво място в обществото. Но жена му продължи да настоява на своето — медицината била много важно нещо, лекарите спасявали живота на хората.

Разговорът ставаше все по-неприятен за Саджихеи, а и жена му бе не по-малко раздразнена. Като я гледаше как от време на време въздиша тежко, мина му през ума, че сигурно си припомня как са се оженили.

За майката на Кае животът в тази къща бе тежък от самото начало. Дълги години трябваше да слугува на роднините на мъжа си, надменни особи, преизпълнени с високомерие за това, че произхождат от стар род. Подчинила се бе на обичаите на семейството, а при всяко разногласие, заплашващо да прерасне в открит сблъсък, беше проявявала въздържаност. Но в първите години на семейния живот просто се задушаваше в стаите, населени с призраци от минали времена. Живяла беше осигурен живот без особени вълнения в благоденстващо семейство — точно както се бе изразила Оцуги.