Майкл Харви: Съпругата на губернатора

Лаптопът ми е настроен така, че всеки път, когато получа имейл, в ъгъла на екрана започва да мига черно квадратче. Тези известия долитат едно върху друго като безкрайна върволица гарвани, опитващи се да изкълват очите ми заради хора, с които не желая да разговарям, и заради проблеми, на които бих предпочел да не обръщам внимание. Нямам представа каква програма е инсталирана в моя „Мак“, за да прави това, нито пък знам как да го накарам да спре. Така че просто живея с тези малки птички. Онази, която ме нае на работа, изпърха върху екрана един вторник в 14:14 ч. Хвърлих поглед върху темата на имейла и кликнах върху нея, за да го прочета.

Господин Кели,

Искам да Ви наема да издирите Реймънд Пери. За целта използвайте всички средства, с които разполагате. Одобрявам издирване по цял свят. Парите не са проблем. Ако сте готов да се ангажирате със задачата, отговорете на това съобщение. Ще Ви бъдат преведени $100 000 първоначален хонорар в специално разкрита банкова сметка. Когато откриете господин Пери, ще получите още $100 000. За текущите разходи ще разполагате с отделна сметка, която ще се захранва според нуждите Ви. Номерата на сметките и други подробности по ангажимента ще Ви бъдат съобщени, след като потвърдите, че сте съгласен с условията.

Сигурен съм, че все някъде има писан правилник за поемане на случаи от частни детективи. И в него положително се казва, че едно от изискванията е да знаеш името на клиента. Но когато предлаганият първоначален хонорар е шестцифрена сума, самото понятие изискване става твърде разтегливо и правилата небрежно се изхвърлят през прозореца. Така или иначе, не парите бяха решаващият фактор в случая. Не ме разбирайте погрешно, парите наистина привлякоха вниманието ми. Дори бих казал, че перспективата за 200 бона в банкова сметка на мое име предизвика за няколко кратки мига засилено слюноотделяне в устата ми. Но не това беше причината да кликна върху ОТГОВОРИ, самата истина. Причината беше името. Реймънд Пери. Докато очаквах най-новият ми клиент отново да се свърже с мен, за да ми даде подробности по банковите сметки и писмени указания, потърсих в Гугъл на „Реймънд Пери“. Не че не знаех историята. Кой не я знаеше! И все пак онова, което открих в мрежата, беше твърде увлекателно четиво. Направих си кана кафе и прегледах това-онова за бившия губернатор на Илинойс, понастоящем осъден престъпник. Започнах със списъка на най-издирваните от ФБР лица, където физиономията на Пери фигурираше на първото място от година и половина насам.

В мрежата имаше поне пет хиляди материала за съдебното заседание, на което бе произнесена присъдата на Пери. „Ню Йорк Таймс“ бе публикувал хронология на събитията от деня, която заемаше четири пълни страници в едно от неделните издания. Беше качена и подборка от видеоклипове и снимки на Пери от журналистически репортажи. Отворих материала и се зачетох. На 15 февруари 2012 г. Реймънд Пери и жена му Мари бяха излезли от дома си в 7:37 ч. сутринта. Хеликоптерите на телевизионните станции ги бяха проследили от къщата им в Уинетка по протежение на цялата отсечка от шосе 94, чак до центъра на Чикаго. Точно в 8:29 ч. черният джип на Пери бе спрял пред входа на Федералната сграда „Дърксен“. Кликнах върху клипа, озаглавен ПЕРИ ПРИСТИГА. Репортерите бяха заели позиции зад сивите стоманени барикади от двете страни на въртящата се врата. На записа Пери помогна на жена си да слезе от задната седалка на автомобила сред картечен огън от щракащи фотоапарати и подвиквани въпроси. Бившият губернатор извървя десетината метра тротоарна настилка като печен професионалист — с високо вдигната глава, хванал с лявата ръка съпругата си. Пътьом помаха леко с дясната на някаква жена, която държеше плакат с надпис ВИЕ СИ ОСТАВАТЕ НАШИЯТ ГУБЕРНАТОР и подскачаше на място от вълнение.

В 8:33 ч. той бутна вратата и влезе в сградата. Кликнах върху втория клип, където Пери преминаваше през шпалир от репортери, подредени във фоайето. Те крещяха въпроси, но Пери продължи към металните детектори с твърда крачка. Докато чакаха да минат през рамката, той размени няколко думи с адвоката си Кенет Кребс, после тръгнаха заедно към асансьорите.

Пери се качи в асансьора в 8:41 ч. През цялото време жена му нито веднъж не се отдалечи на повече от метър и половина от него.