Савако Арийоши - Съпругата на доктор Ханаока

Късно пролетта на третата година от смъртта на дядото Оцуги отново се яви в дома на семейство Имосе. Кае я чу да казва, че иска да говори с баща й. Саджихеи я покани в стаята, в която държеше разни документи и използваше за приемна. Тази стая беше отделена от другите помещения в къщата, за да може несмущаван да решава деловите въпроси. Кае нямаше как да разбере защо е дошла Оцуги — на жените и децата бе забранено да стъпват там. Тя съжали, че Тами не е вкъщи. Дойката беше отишла да й купи някакви конци. Измъчвана от любопитство, остана наведена над бродерията си, като се чудеше как да пита на другия ден баща си защо е идвала Оцуги. И през ум не й мина, че повод за посещението е тя самата.

Саджихеи Имосе също нямаше представа за какво е дошла Оцуги. Той я покани, защото в момента не беше зает, и подхвана радушен разговор. Макар да бяха минали три години, спомените за баща му го спохождаха често и го натъжаваха, затова бе настроен доброжелателно към всички, които някога са били близки със стареца. Въпреки че никога не бе прибягвал до услугите на съпруга на Оцуги, той попита любезно:

— Как е господин Ханаока?

Тя сведе глава и отговори:

— Съпругът ми тежко преживява кончината на вашия баща. Откакто баща ви почина, той просто е сломен. Днес съм дошла по негова поръка.

— Да, за какво става дума?

— Дошла съм да поискам дъщеря ви Кае за съпруга на сина ни Шин.

Саджихеи остана поразен. Чуваше ли се тази жена? Забравила ли бе, че семейство Имосе произхожда от известния едноименен род, построил величествения замък в долината Таниширо в Нюдани? Не знаеше ли, че в още по-стари времена семейството му води началото си от славния род Имубе? Сега Имосе имаха годишен доход над сто и двадесет коку 11ориз. Приходите им растяха и от участието на Саджихеи в работата на съдилищата и в събирането на данъци. Земите им се простираха от Годжо до устието на река Кинокава. В тяхното имение отсядаше владетелят на Кишу, когато минаваше по тези места. Тази жена сигурно беше загубила ума си, за да иска той, Саджихеи Имосе, произхождащ от такъв знатен род, да се сроди със семейството на беден лекар! С лице, изкривено от подобие на усмивка, той отвърна:

— Това е доста неочаквано, не сме мислили…

Но Оцуги без ни най-малък признак на смущение се зае да обяснява защо семейство Ханаока желае да вземе за снаха Кае. Саджихеи неволно се заслуша. Тя изброяваше какви качества трябва да притежава съпругата на един лекар:

— Да бъде здрава преди всичко. Необходимо е също да не е малодушна. Освен това — да проявява разбиране за задълженията, които има един лекар. Хората не страдат само в приемните часове. Лекарят трябва да се отзовава, когато и да го потърсят — било то денем или нощем. Ако са го извикали някъде, съпругата му поема работата, докато се върне. Например ако дойде някой тежко болен или наранил се човек, тя трябва да знае как да му окаже първа помощ. Една сърцата, твърда жена не изпада в ужас, ако види кръв или грозен недъг. Тя почиства раната и прави всичко друго необходимо. — Оцуги не спираше дори да си поеме дъх. — Дъщеря на земеделец например би ли могла да се справи със задълженията на лекарска съпруга, след като знае само да копае и сее? Жените понякога се приспособяват към новата среда, след като се омъжат — съгласна съм, така е. Но все пак ми се струва, че когато едно момиче от малко не е научено на нужното, после не може да се очаква кой знае какво от него. Дъщеря на търговец също не би могла да е лекарска жена — в семейството на един лекар никой не трябва да се блазни от мисълта за печалба. Какво да правят тогава онези болни, които не могат да си платят? Болестите, както знаете, не подминават ни бедни, ни богати. Една лакома за пари жена ще хвърли лоша сянка върху съпруга си, който е воден от най-благородни помисли, не е ли така?

Думите й се лееха в непресекващ поток. Саджихеи я слушаше като в захлас.

— Да не говорим за дъщерите на занаятчиите и за това как са научени само да използват хората! Съпруга от такова потекло ще гледа на учениците и помощниците на лекаря като на чираци. Ето така стоят нещата. Нито дъщеря на земеделец, нито на търговец, нито на занаятчия може да бъде лекарска жена!

Думите й — оскърбителни, изпълнени със смайващо високомерие — можеха да изкарат от кожата и най-благодушния човек. Ако на нейно място беше Наомичи, щеше да е намерил пътя към къщи, преди да е изрекъл и половината. Но Саджихеи, сякаш омагьосан от Оцуги, седеше безмълвен. Тя продължи: