Савако Арийоши - Съпругата на доктор Ханаока

Оцуги, която вярваше, че Кае се радва на добро здраве, би се изненадала, ако я видеше тогава. Пред очите на близките си тя слабееше все повече и повече, сякаш се топеше. Детинският начин, по който възприемаше нещата, наивността й бяха резултат от уединения живот в строгия самурайски дом. Изправена пред първия кръстопът в живота като жена, тя все още бе във властта на красотата на Оцуги. Младоженецът — Умпеи — нито веднъж не се яви в мислите й.

През есента на втората година от периода Теммеи 13семейство Имосе даде голяма гощавка по случай изпращането на Кае. Когато всичко свърши, Кае, облечена в красиво сватбено кимоно и бяло памучно було, се отправи към Хираяма в носилка с отворено прозорче. Както беше обичаят, никой от близките й не я придружаваше. Когато пристигна, пак според традицията, трябваше да влезе в новия си дом съвсем сама. Вътре вече я посрещна нетърпеливата Оцуги, хвана я за ръка и я въведе в гостната. Там й бяха приготвили за сядане специална възглавница. Сватбената церемония щеше да се състои без младоженеца.

(В написаната години по-късно биография на доктор Сеишу Ханаока има някои неточности относно датата на женитбата му, дължащи се именно на обстоятелствата, при която е станала. Такива сватби е имало много рядко, но на тях не се е гледало като на нещо ненормално. Щом младоженецът е смятал да се върне в бащиния дом, неговото отсъствие не е пречело на младоженката да заеме своето място в новото семейство.)

Кае никак не се тревожеше от това положение, защото напълно се уповаваше на Оцуги. На мястото на Умпеи бе положен свитък, носещ заглавието „Основи на познанията за билките“ — красив ръкопис, направен с фина четчица и туш. Автор на този ценен труд, смятан за главното китайско ръководство по билколечение, бе Ли Шъчън 14от епохата на династията Мин. Дядото на Умпеи — Унсен Ханаока — го преписал още докато учел за лекар. Медицината бе влязла в семейство Ханаока с Унсен и затова на този ръкопис се придаваше историческо значение. Представители на три поколения — дядото, бащата и Умпеи — бяха го изучили от край до край. За това говореше и поизтърканият му вид. Присъствието на дълбоко почитания, макар и безмълвен ръкопис на сватбеното тържество бе някак осезаемо. На Кае той непрекъснато напомняше, че отсега нататък става член на семейство, посветило се на медицината.

Дошла от шумното, многолюдно тържество в бащиния й дом, в един момент тя се почувства някак самотна. Усещаше, че ще започне да трепери под насочените от всички страни погледи. Освен родителите, там бяха четирите сестри на Умпеи и най-малкото му братче. Имаха още двама сина, родени след Умпеи. Единият бяха изпратили да учи за търговец — благодарение на посредничеството на семейство Мацумото, а другият бе приел монашески сан. Новите й роднини бяха Окацу — връстница на Кае, Корику — две години по-млада, още две по-малки сестри и тригодишният Рьохеи. Кае едва различаваше лицата им през булото.

По едно време Оцуги стана и тържествено откри лицето й. Рьоан Шимомура, помощникът на Наомичи, започна да налива саке в старинни лакирани чашки. Докато Кае гледаше как чашата й се пълни, объркани мисли за новия й живот пробягваха през главата й. В момента едно й се струваше главно — ако това саке ще я приобщи към новото й семейство, трябва да го изпие до последната капка! Тя вдигна очи и срещна погледа на Оцуги, ласкав и ведър, сякаш говореше: „Всичко ще бъде наред. Само изпий това саке. Ние всички отдавна те чакахме“. Кае се почувства стоплена от нейния поглед, развълнува се и побърза да вдигне червената чашка, за да не забележи някой сълзите в очите й. Освен на новогодишните празненства, когато й позволяваха да опита ароматизираното с разни подправки саке, тя никога не беше пила алкохол. Почувства как течността минава надолу по гърлото й и постепенно я сгрява и неочаквано за себе си въздъхна от облекчение. После се сети, че не подобава да се отпуска така пред още непознати хора и силно се изчерви.

Оскъдицата в този дом бе по-голяма, отколкото беше предполагала. Вечерята се състоеше само от две ястия, като едното беше задължителният за случая варен ориз с червен боб. Не бе сервирана дори цяла риба, както подобаваше на такова събитие. Затова пък Наомичи имаше под ръка две бутилки саке. Не можеше да става и сравнение между тази вечеря и гощавката в дома на баща й, където на четиридесетте гости бяха поднесени по четири ястия и отделно за всеки имаше по един поднос, от който можеха да си вземат допълнително, колкото искат. Тук, докато се хранеха, само Окацу и Оцуги отидоха по един път до кухнята, за да си досипят от яденето.