Робин Янг - Бунт

Когато го видя, жената спря и сбърчи замислено вежди. Издаде през зъби съскащ звук, от който стомахът на Робърт се сви, но звукът не беше предназначен за него. Чули звука, кучетата се изправиха и застанаха до нея. Тя се запъти към Робърт и той забеляза, че нещо в кесията й мърда, сякаш по кожата се плъзгаха малки крайници или люспи. Жената подпря тоягата на едно дърво, наведе се над него и протегна съсухрената си ръка. Робърт се отдръпна, отблъснат от миризмата, но повече от страх да не го докосне. Жената рязко присви очи.

— Стой тук тогава — просъска тя, — остави се на вълците да те докопат.

Галският й беше простоват, без примеси, като че ли никога не беше говорила друг език. Беше по-богат от неговия. Откакто се беше научил да говори, налагаше се да ползва френски, шотландски, латински и галски. Жената грабна тоягата си и тръгна през храстите, следвана от кучетата. Робърт се опита да застане на колене, но беше пронизан от силна болка.

— Почакай!

Жената продължи да върви. Почти се изгуби от погледа му. Клоните зад нея веднага се сплитаха отново.

— Моля те!

Последва мълчание, после храстите се раздвижиха и тя се върна. Робърт протегна ръка. Без да каже дума, жената я хвана. Силата, с която я стисна, го изненада. Бързо се изправи, прекалено бързо. Прехапа устни, за да не извика, когато тежестта на тялото му бе поета от коленете.

— Дръж! — рече грубо жената и му подаде тоягата.

Робърт пое тоягата и се сети за един образ, който бе видял някога в книга: вълшебница описва кръг върху земята с тояга и от центъра на кръга сред огън и дим изскача черен дявол. Почти очакваше на пипане тоягата да не прилича на дърво, ала си беше дървена. Затоплена на мястото, където я беше държала тя. Заедно — жената, подхванала го от едната страна, а той, подпирайки се на тоягата, поеха бавно през гората с кучетата пред тях. След известно време дърветата оредяха и те тръгнаха по склон, който премина в закътана долина. Като видя къщата в подножието на хълма, Робърт разбра, че Желязната стъпка го беше отвел по-далеч в гората, отколкото предполагаше. Примигвайки от болка при всяка стъпка, той погледна нагоре, когато наближиха дъба, който се извисяваше над къщичката. От това разстояние можа да разгледа по-добре подобните на паяжини образувания, които висяха от клоните. Бяха клонки без листа и кора, тънки и бели като кости и вплетени така, че да образуват нещо като клетки. В центъра на всяко от тях на преплетена връв висяха уродливи паяци и разни предмети. Робърт видя късо парче жълт плат, малък сребърен кинжал с почерняло острие, стар пергамент, свит на руло. После жената отвори вратата на къщата и двамата влязоха вътре.

В средата на стаята пращеше огън, който хвърляше кръг кехлибарена светлина в мрака наоколо. Кучетата легнаха край пламъците с изплезени езици. Когато очите му свикнаха със светлината, Робърт видя, че в стаята е пълно с най-различни неща. От гредите над него висяха гърнета и тигани, които на места докосваха главата на жената. Между тях имаше снопове сушени билки и цветя. Робърт имаше чувството, че се намира някъде дълбоко под земята и гледа корените на растящи растения. От тези земни миризми главата му се замая. До далечната стена имаше сламеник с натрупани отгоре му кожи. Пред него по пода бяха разхвърляни черепи и кости. След като помисли малко, реши, че са от животни. Имаше гладки камъчета от морския бряг, инструменти от камък и дърво и двойка птици, чиито мъртви очи приличаха на малки мъниста. Най-изненадващо от всичко беше купчината книги, наредени една върху друга в един ъгъл до вързоп със свитъци пергамент. Някои от книгите очевидно бяха много стари, с оръфани подвързии. Робърт погледна жената, която остави мърдащата кесия върху една полица до няколко глинени гърнета и зловещо изглеждащи ножове. Приближи се заинтригуван към книгите. Заедно с братята и сестрите си беше научен да чете и пише, но това бяха умения, обикновено запазени за духовници, благородници и някои богати търговци. Жената не принадлежеше към никоя от тези групи. Но не се вместваше и в никоя друга група. Беше жена с имот и имущество, която живее сама в пущинака.

Тя се показа отново от тъмната част на стаята с табуретка в ръка, която постави пред огъня.

— Бриджид!

Робърт се стресна, когато купчината кожи върху сламеника се размърда и изпод тях се появи една фигура. Беше момичето, което той проследи дотук преди месеци. Тя се прозя и стана от леглото, а измачканата й сива рокля се спусна на вълни около нея. Големите й очи се вгледаха в него, пълни с изненада и любопитство.