Робин Янг - Бунт

— Съобщенията, които пристигаха в Единбург, бяха объркани, но сега всички в двореца знаят за нападението на клана Брус.

— Е, те и не са правили опит да го скрият — отвърна Балиол. — Чух, че са преминали през страната с развети знамена. — Стисна ръце в юмруци, докато минаваха през двора на манастира. Двама от работниците, които помагаха на монасите да се грижат за манастира, пръскаха с вода билките в градината, клюмнали заради юлското слънце. — Наистина изглежда, че искат цяла Шотландия да знае какво правят.

— Искат да те злепоставят — каза след кратко мълчание Комън. — Мисля, че това е мотивът зад нападенията им. Когато дойдоха първите съобщения, уплаших се, че от клана Брус са разкрили плана ни. Сега с падането на Буитъл съм сигурен в това. Този досадник Джеймс Стюарт има очи и уши навсякъде.

— Трябваше да сте по-предпазливи!

— Намерението ни да те поставим на трона не можеше да бъде пазено дълго в тайна — рече сърдито Комън. — Макар да признавам, че трябваше да сме по-добре подготвени да се противопоставим на онези, които биха ни се опълчили, ако разкритието беше станало по-късно.

— Лорд Анандейл не се бори за трона. Той обяви, че се бие заради Норвежката дева.

— Норвежката дева?

— Така наричат Маргарет, внучката на Александър. — Балиол изгледа свирепо шурея си. — Скоро всички ще гледат на него като на спасител, а на мен в най-добрия случай като на разбойник, а в най-лошия — като на предател, който е нарушил клетвата и възнамерява да открадне трона от едно дете! Може би загубих всичко, Джон!

— Не всичко е загубено, братко, и аз не бих се безпокоил за репутацията ти. Лорд Анандейл вреди много повече на собствената си репутация. С посегателствата си върху Галоуей кланът Брус заплашва да подкопае основите на цялото кралство. Правя нужното, така че нарастващото възмущение от тях да бъде използвано в наша изгода.

Балиол не отговори, а потъна в мрачно мълчание, докато преминаваха през покритата галерия в двора на манастира, която водеше до порта във външната стена. Отвъд нея се виждаха жълти ниви, съсипани от жегата. Въздухът беше пълен с насекоми, които бръмчаха на рояци около двамата мъже, докато вървяха през гробището зад извисилата се църква, чиито червени тухлени стени хвърляха сянка върху редиците дървени кръстове. Когато навлязоха по-навътре, Комън забеляза младеж, приклекнал до купчина прясно изкопана пръст. При приближаването им той се изправи.

— Господарю — каза младежът, поклони се на Балиол и погледна подозрително Комън, — изпълних задълженията си. Кълна се, че молитвите за баща ми не пречат на задълженията ми.

— Не съм тук, за да те наказвам — отвърна Балиол. — Този мъж е мой шурей. Това е сър Джон Комън, главен министър на Галоуей и лорд на Баденох. Иска да разговаря с теб.

Когато младежът погледна отново към него, Комън забеляза колко хлътнали са очите му. Изглеждаше така, като че ли не беше спал дни наред. Комън предположи, че е в края на юношеските си години. Даде знак на младия човек да го последва и се отдалечи от гроба.

— Дънегол, нали така?

— Да, сър, Дънегол Макдуъл.

— Разкажи ми за нападението срещу Буитъл, Дънегол.

Комън изслуша разказа на младежа. Отначало гласът му беше колеблив, но скоро стана по-ясен и по-силен, а накрая, когато описваше как баща му бе загинал от ръцете на граф Карик, направо трепереше от гняв.

— И ти дойде тук, за да кажеш на сър Джон какво е сполетяло Буитъл, така ли? — каза Комън, когато Дънегол свърши.

— Не веднага — отвърна той. — Останалите мъже, които бяха освободени, се отправиха към абатството Суийтхарт, за да информират сър Джон и лейди Дерворгила. Оставих тялото на баща ми на техните грижи и доброволно останах, за да наблюдавам замъка и да видя накъде ще се насочи Брус след това.

— Колко дълго престоя там?

— Десет дни.

— И през това време хората на Брус не са напускали Буитъл? — Комън се обърна към Балиол. — Когато войската на Брус завзе Уигтаун и Дъмфрис, разположи гарнизони и на двете места, остана там не повече от няколко дни и после продължи. Очевидно нещо ги е задържало в Буитъл.

— Пристигна един конник — каза бавно Дънегол, без да сваля очи от Комън. — Мисля, че беше на четвъртия ден след превземането на замъка. Можах да го видя добре от скривалището си в гората. Беше въведен веднага вътре. — Дънегол се поклони леко на Балиол. — Съжалявам, забравих да ви кажа това. — Той отново погледна гроба на баща си.

— Конникът имаше ли някакъв герб?